Спорт

08:10 | 25 юли 2018

Обновен: 02:33 | 20 април 2024

Иван Мартинов: Най-ценната победа винаги е следващата

Надявам се за трети път да стана държавен шампион с МФК „Спартак“, а с националния отбор да влезем в дивизия А, каза играчът по плажен футбол в рубриката „На спортна вълна“

По материала работи: Слав Велев

Иван Мартинов: Най-ценната победа винаги е следващата

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Иван Мартинов отбеляза 4 гола за националния отбор на България в груповата фаза на ЕВРОлигата в Назаре. „Лъвовете“ спечелиха надпреварата в своята група. Мартинов е част и от шампионската селекция на МФК „Спартак“. Срещаме се ден след завръщането на „трикольорите“ от Назаре. Иван все още е изморен от турнира и пътуването, но широката му усмивка показва голямото задоволство от постигнатия успех. След разговора разбирам, че той просто е такъв – не мисли за тежките моменти и се радва на всяка победа, на всеки хубав миг.

- Иване, наскоро се завърна от победното участие с националния отбор в груповата фаза на Евролигата по плажен футбол. На какво се дължи според теб този успех?

- Турнирът премина по най-добрия за нас начин – 3 победи от 3 мача. Спечелихме първата за нас купа. Това е отличен старт на сезона за националния отбор с оглед предстоящите мачове.

- На какво се дължи този успех според теб?

- На дългогодишния труд на всички мои съотборници и треньора Симеон Христов, благодарение на когото всеки от нас се запали и продължава да работи и да се развива в този спорт. Много усилия вложихме през последните години, преживяхме доста лишения, но бяхме обединени от една кауза.

- Наесен предстои участие във финалната фаза на ЕВРОлигата, какви са очакванията ти?

- Надявам се да подобрим представянето си от миналата година, когато също участвахме на суперфинала и завършихме шести. Аз се занимавам с плажен футбол от пет години, това е третият суперфинал, на който ще участваме с националния отбор, и всеки път подобряваме класирането си. От нас зависи как ще се подготвим, как ще се настроим през оставащите 2 месеца и как ще влезем в мачовете.

- Какво трябва да се случи, за да преминем в дивизия А?

- Всички победители от дивизия Б играят суперфинал и победителят от него се класира за дивизия А. В нея се състезават 12 отбора, сред тях са Испания, Италия, Русия, Франция, Германия и др. - летвата е доста висока. В дивизия Б основните конкуренти да минат по-горе са Англия, Унгария, както и нашите добри познайници от Молдова, с които всяка година обменяме опит в контролни срещи. Не е за пренебрегване и спечелилият другата група в Назаре тим на Румъния. Предполагам, че измежду тези 5 отбора, в това число и нашият, ще е битката за влизане в дивизия А. Ще бъде доста тежко, тъй като се познаваме добре през годините, следим представянията си, подготвяме се сериозно. С всяка следваща година плажният футбол се изкачва едно стъпало нагоре във всяко едно отношение, както нашият български отбор, така и останалите надграждат и мачовете стават все по-интересни и на по-високо техническо и физическо ниво.

- Ти си част и от отбора на МФК „Спартак“, който също записва силна година. Назаре се оказа късметлийски град за българските отбори…

- Наистина, Назаре е град, в който постигнахме големи успехи през тази година. Миналата година също участвахме в шампионската лига, отново там. Тогава нещата за нас не стояха толкова добре, но си извлякохме необходимите поуки и тази година достигнахме до 1/8-финал, където отпаднахме от „Спортинг“ (Лисабон), което е великанско постижение с оглед на нашия статут – ние сме хора, които се занимават с плажен футбол само от любов към спорта. В груповата фаза спечелихме 2 от трите си мача, а в елиминациите успяхме да достигнем до 12-ото място, което е голям успех, но можехме да се класираме и по-напред. В нашата българска действителност колективните начинания не издържат дълго във времето, но при нас не е така и резултатите го показват – подобряваме нивото си с всяка изминала година, а ядрото на отбора сме вече заедно над 5 години.

- Как се развива плажният футбол у нас в последните години?

- В последната година настъпиха доста промени в организационно ниво във формата на първенството. Участниците в държавното първенство през тази година са доста силни, което може само да радва, защото националният отбор има нужда от нови хора. Повечето вече сме на възраст, която няма да ни позволява дълго да играем, и се надявам много млади момчета да се запалят покрай нашите успехи.

- Плажният футбол у нас е с аматьорски статут. Какво ви коства на практика всяко едно участие с отбора?

- Коства много, но реално удоволствието, което носи, е неизмеримо. В спорта без лишения, без положен труд няма как да се постигне резултат. Най-важното е, че това ние всички сме го осъзнали и вече не мислим за трудностите, а единствено за това да се представим добре във всеки следващ турнир.

- Твоите близки разбират ли честите ти отсъствия, свързани със спорта?

- Искам да им благодаря, че ме подкрепят. Тази година за нас беше доста напрегната и трудна. Те наистина са най-важният стълб в моя живот. Семейството е опора и ако не ти дава нужното разбиране, няма как да се постигнат каквито и да било цели.

- Играл си и на големия терен, какви са приликите и разликите между тези два различни вида футбол?

- Футболът е в основата, навиците, които трябва да имат играчите, са сходни. Приликите са доста, но бих споменал разликата – плажният футбол е доста по-атрактивен, динамиката е по-голяма, ситуациите в един мач са много повече, на практика всяка една атака предвещава гол.

- По-различни ли са качествата, които носят успеха в плажния футбол?

- Талантът безспорно е важен, но решаващ е трудът по време на тренировките. Според мен един човек, колкото е по-постоянен и упорит в начинанията си и в усилията, които полага, толкова по-далеч стига. Спортът не е само победи. Има и много трудни моменти и колкото по-бързо преодолееш ситуация, в която си загубил, толкова по-бързо ще постигнеш целта си. Има много хора, които се предават в момент на трудност, а най-важното е никога да не се спира. В отборния спорт важно е да се каже, че колективът е над всички. Каквито и качества да имаш, това в един момент се оказва без значение, ако не се впишеш в колектива.

- Как се изгражда добрият колектив?

- Най-вече с компромиси. Ние в „Спартак“ сме осъзнали, че един без друг не можем на терена, защото един има по-добри технически качества, друг има по-добра физическа подготовка, третият има по-добра нагласа към мачовете, четвъртият има други предимства. Всяка победа е отражение на цялата работа, която сме вложили през годините. Вече берем плодовете на труда си.

- Ти си играл на големия терен и в двата варненски клуба – „Черно море“ и „Спартак“. Как ги намираш в последните години и смяташ ли, че ще се стигне отново до това да имаме дербито на Варна?

- В „Черно море“ основата, която имат, е доста стабилна. Смятам, че отборът ще бъде отново барометър в Първа лига. Надявам се и силно вярвам, че усилията на г-н Стефан Калименов и всички около него в новия УС на „Спартак“ ще дадат резултат и скоро ще го има отново дербито на Варна, защото градът заслужава Пожелавам на спартаклии да бъдат търпеливи.

- Ти си играл и зад граница, в латвийския „Юрмала“. Разкажи за този период!

- Получих безценен опит, защото мисленето на хората там е съвсем различно. Видях наистина професионално отношение, което ми помогна да продължа изграждането си като футболист. Запазил съм добри спомени от престоя си там и добри приятелства с колеги от „Юрмала“.

- Защо реши да се посветиш на футбола и кои бяха твоите кумири тогава?

- Марко ван Бастен. Посветих се на футбола, без да се колебая. В нашето детство нямаше толкова много изкушения, колкото сега. За нас спортът беше най-голямото забавление. Всеки искаше да стане или футболист, или волейболист. От моето поколение доста варненски футболисти са играли и в Първа лига, и в чужбина, защото за нас да играем футбол, беше най-голямото удоволствие. Запалих се веднага, с годините нещата не се промениха… Когато станеш на 18 години, обикновено трябва да вземеш решение дали да продължиш със спорта, или да предпочетеш образование в по-различна сфера. Тогава избрах да се занимавам с футбол и така допреди няколко години.

- Съжалявал ли си някога за този избор?

- Колебания не съм имал, тъй като в един момент спортът се превръща в част от теб, просто ти не подлагаш на съмнение, че утре ще отидеш на тренировка, не се чудиш дали да си легнеш рано преди мач, храниш се така, че да си във форма. Ние бяхме така възпитани от нашите треньори и съм благодарен на всички, с които съм работил през годините, че са ми дали тази насока в живота и са ми помогнали да се изградя – първо като личност и после като футболист.

- Спомена това, че днешните деца са преситени с различни забавления. Какво трябва да се направи за насърчаване на физическата им активност ?

- Напоследък следя кампанията на община Варна за ученическите игри. Мисля, че това е една страхотна инициатива. Според мен трябва да се обърне внимание на спорта в училищата още от най-ранна детска възраст. Нашата цел в МФК „Спартак“ е да изградим детска школа за плажен футбол във Варна . Тя ще е първата по рода си в България. Работим по въпроса и смятам, че ще се радва на добър интерес от страна на децата, тъй като спортът е доста атрактивен, но изисква и физически усилия. Сега, когато бяхме в Назаре, там имаше 7 или 8 игрища за плажен футбол и по цял ден водеха групи от детски градини. Имаше нещо като палатки на пясъка, учителките ги забавляваха. Беше страхотно да се види. Имаше и турнир, в който участваха над 200 момченца, не повече от 6-7- годишни – правеха си снимки, поздравяваха се, държаха се като истински професионалисти. Надявам се следващата година да започнем работа в школата. Работата с подрастващи гарантира бъдещето на спорта ни. Децата, които тренират, дори да не станат футболисти, ще придобият навици за цял живот, най-важният от които е дисциплината.

- Какво ти даде и какво ти отне спортът?

- Дал ми е страшно много емоции. Посетил съм интересни места, запознал ме е с хора, с които сме останали приятели до ден днешен. А сега плажният футбол ми носи невероятно удоволствие от играта. За нас всяка победа е страхотно изживяване. Надявам се спортът да продължи да ми дава всичко това още няколко години, а след това ще се опитам да предам нещата, които съм научил, на други хора, които имат желание.

- Кои са по-интересните дестинации, на които те е отвел спортът?

- Назаре е неописуемо място, носи невероятна енергия. Преди 3 години, когато за първи път се класирахме на суперфинал с националния отбор, бяхме в Барселона. Като цяло дестинациите за плажен футбол са забележителни. Сега суперфиналът от 6 до 9 септември ще е в Сардиния, където плажът е в Топ 3 на Европа. С футбола на голям терен също съм посетил доста държави, но смятам, че по-красива от България няма, колкото и тривиално да звучи.

- По какво се различаваме от големите сили в плажния футбол? Само по аматьорския статут ли?

- Статутът ни отличава – определено, но има и други фактори. Големите сили в плажния футбол го практикуват от доста години и с всяка следваща те подобряват по нещо. За всяка една от тях също е имало трудни моменти, губили са турнири. Ние загубихме много в организационно отношение за периода, в който нямаше национален отбор. 2014-а беше много успешна за нас, но през 2015-а дръпнахме назад. През 2016-а отборът беше възроден, а човекът, който повярва в нас, въпреки трудната първа година, не се отказа и три години по-късно резултатът е налице и ние вече демонстрираме едно добро европейско ниво. Надявам се да го покажем и с игрите си на суперфинала.

- Любопитен факт от твоята биография е, че миналата година ставаш държавен шампион на 2 страни – България и Румъния. Как се получи това?

- В плажния футбол все още няма регламентирани трансфери, това ще се промени от догодина, но до тази година всеки един състезател може да играе в колкото отбора го потърсят. С моя колега Филип Филипов бяхме поканени и благодаря на треньора Симеон Христов, който ни позволи да отидем да играем в шампиона на Румъния – „Уест Дева“. Спечелихме финалния турнир, две седмици по-късно със „Спартак“ станахме и шампиони на България.Това е прецедент.

- Как си почиваш, когато ти остане време?

- Старая се да прекарам повече време със семейството си. Много обичам и да спя, което не е тайна за хората, които ме познават. Миналата година претърпях най-тежката контузия в живота си, оперирах се в София при страхотен екип и благодарение на Господ и на подкрепата на моите близки се възстанових, мога да играя отново. Все по-трудно намирам време за себе си, но се старая, защото вече съм в напреднала спортна възраст и трябва да се възползвам от всяка възможност, за да възстановявам силите си.

- Какво си пожелаваш оттук нататък?

- Здраве за мен и за всички мои близки. Мисля, че човек, когато е здрав, всички неща са постижими. Със „Спартак“ си пожелавам за трети път да станем шампиони, а с националния отбор да играем в дивизия А.

- Кои за теб са най-скъпите успехи от тези, които си постигнал?

- През годините е имало много победи, може би голяма част от тях съм забравил, но най-ценната победа според мен винаги е следващата. Що се касае до плажния футбол, никога няма да забравя първата шампионска титла със „Спартак“ преди 3 години и, разбира се, дебюта ми за националния отбор. През 2014-а изиграх първия си мач за България срещу страхотния отбор на Турция, който е в дивизия А. Мачът не се разви добре за нас, но аз, въпреки че бях доста опитен по това време, се чувствах по уникален начин - като хлапак, който за първи път е усетил прилив на голяма енергия заради някакво изживяване. Уникална е отговорността да носиш националната фланелка.

Още в "На спортна вълна":

Захари Дамянов: Оттеглих се, когато бях на върха

Станислав Станков: Искам да подобря отново националния рекорд!

Стефан Станчев: „Черно море“ ще е сериозен отбор през новия шампионат

Станимира Петрова: Искам да стъпя на олимпийския връх!

Галина Георгиева: Лесно е да постигнеш успех, по-трудно е да го защитиш!

Красимир Дунев: Спортната гимнастика е моят живот!

Бранимир Балчев: Трябват ни здрави мачове в Европа!

Симеон Христов: Участието в Шампионската лига е отплата за всичките ни усилия през годината

Сергей Стоянов: Перфектното изпълнение, а не трудността носи успех в гимнастиката

Божидар Златанов: Искам да стана като Йордан Йовчев и Красимир Дунев

Николай Кънчев: Казвали са ми, че съм роден за треньор