IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 18°
Спорт
08:30 | 29 август 2018
Обновен: 21:46 | 27 март 2024

Зоя Чавдарова: Спортът ми даде здраве!

Никога не съм помисляла да се откажа, признава тенисистката в рубриката „На спортна вълна“

По материала работи: Слав Велев
Снимка Пламен Гутинов

Варненката Зоя Чавдарова вече три поредни години е най-добрата българска тенисистка сред хората с увреждания. Отгледана в социални институции, прикована към инвалидна количка, Зоя не се отказва да преследва мечтите си. Вече 10 години тренира тенис и не крие, че голямата й цел е да участва в параолимпиада. С усмивка признава, че иска да остане в историята, иска всички да разберат, че и хората с увреждания могат да направят нещо за България.  Мечтае да прослави страната и на всеки турнир да вижда трикольора вдигнат високо. Треньорът й Георги Гергинов казва, че рядко е срещал толкова амбицирани хора, които да работят с такова желание и отдаденост на корта. Зоя споделя, че спортът и успехите на корта изпълват деня й със смисъл. В превод от гръцки името й означава живот. Убедена е, че доброто е повече от злото на земята, и е благодарна, че се сблъсква всекидневно с хора, които искат да помагат, дори такива, които не познава. Никога не се е питала защо се е родила с увреждане. Казва, че отдавна е приела съдбата си и оттук насетне се бори да остави нещо след себе си. Трябва да дам добър пример на младото поколение, казва Зоя. Срещаме се дни, след като получи новата си спортна количка, закупена с помощта на Министерството на младежта и спорта и благодарение на частни дарители.

 

- Зоя, добрата новина около теб от последните дни е новата спортна количка, която ти беше връчена от министъра на спорта Красен Кралев. Разкажи как се стигна до тази придобивка?

- Аз нямах намерение тази година да търся нова количка. Бях се съсредоточила върху това да намирам средства, за да участвам в повече турнири. Обади ми се Борис Томов, треньор на хора с увреждания в София, и ми каза, че от министерството отпускат 3000 евро и има определен срок, в който да се събере останалата част, за да се закупи нова количка. Благодарение на бързата реакция на медиите, които ме подкрепят, се обадиха дарители, други дойдоха директно на корта, на който тренирам. Реално цялата сума на количката е 4200 евро, т.е., 1200 евро събрах от дарители за няколко дни.

 

 

- Разкажи каква е разликата между тази спортна и всекидневната ти количка?

- Самият материал на спортната количка е много по-различен от този на всекидневната, дизайнът също се различава. Спортната количка е доста по-олекотена. Новата е произведена в Италия. Най-добрата им състезателка Джулия Габоче, а и целият национален отбор на Италия, са с такива колички. Имам приятелка там, която ми помогна да намеря количката. Бях участвала на турнир там, който много ми хареса. Той ми е най на сърце, тъй като издигнаха българското знаме и изпълниха химна. Почувствах се все едно съм на олимпиада. На други турнири го няма това. Бих се завърнала отново в Италия.

 

- Какво е чувството да чуеш химна и да защитаваш България на международен турнир?

- Много е ценно, различно от всичко останало. Аз, когато го чух, щях да се разплача на корта.

 

- Наскоро се върна от други два международни турнира. Разкажи малко повече за тях?

- Турнирите бяха в различни градове на Белгия. Впечатлена съм силно и от двата, тъй като бяха на изключително високо ниво, единият от категория ITF 3, а другият ITF features 3. В тях се включиха състезателки от Топ 16. За първи път участвам в толкова големи турнири. Целта ми беше да проверя на какво ниво съм. Научих много.

 

 

- Доволна ли си от представянето си?

- Изключително съм щастлива, че стигнах до осмицата. За турнири от подобен ранг това е добро постижение за мен. На практика в България нямам конкуренция и шансът ми да се развивам е с мачове в чужбина. Непрекъснато пътувам за различни турнири, за да покачвам нивото си. Трудно е, постоянно събирам средства чрез различни кампании, моят мениджър Илина Райнова също много ми помага, приятели, който както може. Българската федерация по тенис също помага колкото може, но таксите за участие в турнирите са доста високи.

 

- На колко турнира годишно успяваш да участваш?

- Преди участвах минимум на 5 турнира, тази година са 10. Целта ми е да спечеля квота за параолимпиадата в Токио през 2020 г.

 

- Какво трябва да се случи, за да я получиш?

- Трябва да спечеля два турнира -  ITF 3 и features, през тази или през следващата година. Така ще мога да се класирам за първата си параолимпиада, мечтая за това. Планирам сега да пътувам за Холандия, където да проведа подготовка. В чужбина се подготвям с една треньорка от София – Христина Братанова. С нея работя вече пет години. Тя беше национален треньор на Българската федерация по тенис, но от две години се пенсионира и вече на два турнира пътува заедно с мен.

 

- Според теб каква е ролята на треньора за успеха в тениса?

- Много важна. Мач с мач не си прилича и треньорът е този, който може да ти даде насоки, да ти покаже грешките и да ти помогне да се концентрираш, защото напрежението преди всеки двубой е много голямо, особено в по-силните турнири. Наскоро разговарях със състезател, който е участвал в последната параолимпиада. Разказа ми, че първия път, когато е чул името си и трябвало да излезе на корта, той му се сторил просто огромен. Никога не бил виждал толкова много публика. Трябва много да се работи върху психиката, за да запази състезателят самообладание в такъв момент.

 

- От коя страна са най-добрите тенисисти с увреждания?

- Холандия.

 

- С какво ни превъзхождат? Предполагам, че повече средства се влагат в тяхната подготовка?

- Да, така е. Освен това там много се работи с хората с увреждания. Всичко там е по-различно, средата е по-достъпна, това е най-голямата разлика.

 

- А отношението там към хората с увреждания по-различно ли е , отколкото у нас?

- Не. Навсякъде има и по-топли и по-студени хора. В тенис сферата аз лично не съм срещала негативно отношение.

 

 

- Как гледат в чужбина на българските състезатели?

- Повечето от състезателите от другите страни не са чували за България. Това ме натъжава. Добре, че са Григор Димитров и Вики Томова, за да се чува в тенис средите за България.

 

- А ти какво им разказваш за България?

- Казвам им, че имаме много добри състезатели. Питам ги, знаете ли кой е Григор Димитров, той е от България?! Много се гордея с него. Той е един от тримата ми идоли. Другите двама са Федерер и Надал. Във всяка свободна минута проверявам сайтовете за тенис и следя техните изяви. От българските състезатели на моята възраст харесвам Димитър Кузманов и Александър Лазаров.

 

- А от другите спортове имаш ли любими състезатели?

- Следя всички изяви на състезателите с увреждания, най-вече на моите приятели Даниела Тодорова и Ружди Ружди. Ако не подкрепяме нашите сънародници, не знам какви хора ще бъдем. Винаги споделям във фейсбук успехите на всеки български спортист, защото това е гордост за България. Това си заслужава да се види и да се знае от повече хора. На пръсти се броят състезателите, които прославят името на България.

 

- В България имаш ли представа колко хора с увреждания се занимават с тенис?

- Мисля, че 12-13 души, най-много 15.

 

- Как преодоляваш притеснението преди всяко излизане на корта?

- Пускам си музика и така със слушалките на ушите се отпускам.

 

- Публиката как реагира на твоите успехи?

- Ние нямаме толкова публика на кортовете на нашите мачове. Повече край корта са други състезатели. Любопитно е, че на турнирите в чужбина има по-малко публика, отколкото на мачовете в България.

 

- Ти от колко време се занимаваш с тенис и как реши да започнеш?

- От 10 години. Започнах благодарение на варненската параолимпийка Стела Енева. Уникален човек е, познаваме се от доста години. Когато се преместих да живея във Варна, започнах да тренирам в нейната фитнес зала. Един ден ми каза, че познава треньорка, която иска да работи с хора с увреждания – Нина Петрова. Тя се превърна в първата ми треньорка. Работихме 2-3 години заедно. След това започнах работа с друг треньор – Николай Парасков, той също много допринесе за развитието ми в спорта. С него също тренирах 2-3 години. В момента работя с Георги Гергинов тук, във Варна, а международната си подготовка правя с Христина Братанова.

 

- Преди тениса с друг спорт занимавала ли си се?

- С много спортове съм се занимавала – тенис на маса, маратон с колички, бадминтон. Но никой от тях не успя да ме грабне както тенисът на корт, че да поискам да се преборя за място на олимпиада.

 

- Приятелите ти спортуват ли?

- Да, имам много приятели спортисти. Някои от тях в момента са на световно първенство в Германия. Те също се борят да спечелят квота за параолимпиадата. Това са лекоатлетите Даниела Тодорова и Ружди Ружди. На всеки спортист с увреждания целта му е параолимпиадата, всички за това работим.

 

- Какво ти предстои в най-близко време?

- Планираме с моя мениджър поредица демонстративни мачове до края на годината. С това си поставям няколко цели. Първата е да събера средства за следващите турнири, на които ще участвам. Втората цел е да покажа на хората, че трябва да спортуват, за да са здрави и жизнени, а третата ми цел е насочена към хората с увреждания. Искам да знаят, че не са по-различни, че могат много неща и не трябва да стоят отчаяни по домовете си. Често се случва и здрави хора, когато ме видят как играя на корта, да проявят интерес да спортуват. На път съм да направя нещо хубаво, дано да се получи, живот и здраве!

 

- Колко мача планираш?

- Два в София и по един в Хасково, Варна, Пловдив и Бургас.

 

- Какви са целите, които си поставяш оттук нататък?

- Мислите ми са изцяло насочени към участие в параолимпиадата, друго не искам! А когато прекратя кариерата си, мечтая да имам собствени кортове.

 

 

- Помниш ли първото си състезание и първия успех?

- В Чехия беше. С треньорката Нина Петрова бяхме тогава. Получи се добър мач, но моето представяне в него беше трагично (смее се…). Все пак ми беше първи мач, тепърва навлизах в спецификата на тениса на корт, а всяко начало е трудно, както знаем.

 

- Влияят ли ти загубите? Отчайват ли те, или по-скоро те мотивират?

- По-скоро ме мотивират, защото всяка загуба ме учи на нови неща.

 

- Каза, че предимно в чужбина участваш на турнири. В кои страни те е отвел спортът?

- За Италия и Белгия вече разказах. В Холандия и Германия също много ми хареса.

 

- Според теб кои са най-важните качества, които трябва да притежава един спортист, за да успее?

- Трябва да е железен човек, с голяма психика и да е отдаден на това, което прави.

 

- Ти самата по колко време на ден тренираш?

- Всеки ден е различно, но се старая да прекарвам колкото може повече време на корта. Ходя и на фитнес през няколко дни.

 

 

- Какво ти даде и какво ти отне спортът?

- Даде ми здраве, не ми отне нищо.

 

- Ако се върнеш назад, би ли направила друг избор?

- Не, разбира се! Мисля си, че и в предишен живот също съм била спортист.

 

- Идвало ли ти е понякога да се откажеш?

- Никога!

 

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- О, винаги съм в движение. Дори когато реша да почивам, отново не се задържам на едно място.

 

- Успехите променят ли те?

- Не мисля. Аз имам много приятели и никой до момента не ми е казал, че съм се променила. По-скоро ми се радват и това ме прави щастлива, че ги вдъхновявам по някакъв начин. Като за финал на нашия разговор искам да кажа на всички да не спират да мечтаят и да се борят, никога да не се отказват. Искам спортът да е безплатен за хората, защото той носи здраве. Много хора се отказват, защото той не е достъпен, трябват им значителни средства, искам това да се промени.

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ


Още от "На спортна вълна":

Александър Николов: Първият винаги остава в историята


Милен Петков: Трябва да си смел, за да играеш футбол


Денислав Коджабашев: Мечтая за медал от параолимпиада и за хубаво семейство


Иван Мартинов: Най-ценната победа винаги е следващата


Захари Дамянов: Оттеглих се, когато бях на върха


Станислав Станков: Искам да подобря отново националния рекорд!


Стефан Станчев: „Черно море“ ще е сериозен отбор през новия шампионат


Станимира Петрова: Искам да стъпя на олимпийския връх!


Галина Георгиева: Лесно е да постигнеш успех, по-трудно е да го защитиш!


Красимир Дунев: Спортната гимнастика е моят живот!


Бранимир Балчев: Трябват ни здрави мачове в Европа!


Симеон Христов: Участието в Шампионската лига е отплата за всичките ни усилия през годината

 

Сергей Стоянов: Перфектното изпълнение, а не трудността носи успех в гимнастиката


Божидар Златанов: Искам да стана като Йордан Йовчев и Красимир Дунев


Николай Кънчев: Казвали са ми, че съм роден за треньор


Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!


Цонка Господинова: Леката атлетика е основата на всички спортове


Силвия Георгиева: Всеки старт е празник за мен


Ивайло Маринов: И до днес всички ми казват „шампионе“


Огнян Илиев: Щастлив съм, че бях треньор на най-изявените български тенисисти в последните 20 години

 

Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!


Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!


Живко Николов: Спортът изгражда твърди и уверени личности


Христо Христов: Когато завоюваш короната, трябва да я защитаваш


Тодор Каменов: Манталитетът на победител се изгражда най-трудно


Мариян Огнянов: Всичко, което имам, го дължа на футбола


Стефан Георгиев: Големият ми успех във волейбола тепърва предстои


Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!


Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище


Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!


Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!


Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!

 

Коментари

Новини Варна