Калоян Цветков: Плажният футбол за мен е емоция и страст

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Калоян Цветков е капитан на МФК „Спартак“. Срещаме се ден, след като отборът за трета поредна година стана държавен шампион по плажен футбол.

- Първо честита шампионска титла, трета поред за МФК „Спартак“. Поставихте страхотен финал на една отлична година за вас. Малко по-трудно сякаш стигнахте до тази титла обаче. Какво е твоето мнение?

- Малко по-трудно беше наистина, защото останалите отбори доста са подобрили нивото си. Започнахме със загуба в градския кръг на шампионата от тима на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“, след това допуснахме и загуба в първия кръг от Русе в Бургас, оттам нататък записахме само победи, но всеки отбор се стреми да се развива и затова и на нас ще ни става все по-трудно.

- Не смяташ ли, че може би влияние за тези загуби оказва и умората, посъбраха ви се доста мачове?

- Умора е напълно нормално да има, защото влязохме в един цикъл, в който имаше финален кръг от редовния шампионат в Русе в края на август, следващата седмица пътувахме до Италия, по- голямата част от отбора на „Спартак“ сме национални състезатели, там 4 тежки мача изиграхме, пътувахме обратно, след това всеки беше на работа и отново се събрахме на игрището за финала на държавния шампионат. Няма как да няма физическа умора, тъй като на практика нямахме време за почивка.

- Възможно ли е да сте имали проблем с мотивацията, все пак в шампионската лига, а и с националния отбор в Евролигата, спорихте с класни тимове от Европа, след което трябваше да мерите сили с отбори от нашия шампионат?

- Не мога да кажа, че ни е липсвала мотивация, за да спечелим шампионската титла, по-скоро може да сме надценили в някаква степен нашите възможности и когато противникът ни играе силно, се случва понякога да загубим.

- Коментарът ти за представянето на „Спартак“ в Шампионската лига, което беше и най-големият ви успех до момента?

- Организацията на турнира в Назаре беше на светлинни години от нашата. Оценявам усилията на комисията по плажен футбол към БФС, но там имат опит вече 15 години в провеждането на подобен род състезания. От гледна точка на самото състезание - трудна група имахме. Лично аз, да си призная, не бях оптимист за продължаването ни към елиминационната фаза, но мисля, че така е по-добре, да не отиваме с големи очаквания и да се зарадваме на успеха, който постигнахме. След мачовете в групата се изправихме срещу миналогодишния европейски шампион, който впоследствие защити титлата си – „Брага“, отбор, който е съставен от футболисти от световна класа. Те работят всеки ден и са пълни професионалисти в това, което правят. От там дойде и разликата, резултатът беше напълно закономерен - 11:0, тежък резултат, но това е истината, няма какво да се лъжем... От играчи на този отбор е съставен половината национален отбор на Португалия. Мисля, че трудно ще достигнем и ние подобна класа.

- Вдигнахте високо летвата в Шампионската лига. Догодина отново ще участвате. Мислите ли вече за това?

- Сега по-скоро всички сме се настроили за почивка, след това отново започваме да се готвим. Надявам се поне да затвърдим нивото, което показахме през тази година.

- Както и ти сам отбеляза, голяма част от отбора на „Спартак“ е в ядрото на националния отбор. С представителния тим на България също постигнахме големи успехи наскоро, как видя ти участието в Евролигата?

- Това е най-големият успех, който съм постигал с националния отбор, а аз съм в него от 2012 година.  Спечелихме три победи в групата в Назаре... Изключвам мача с Андора, но мачовете с Чехия и Норвегия бяха доста равностойни, съперниците ни бяха класни. Купата, която спечелихме за първото място в групата, е първа титла за националния отбор.

Що се касае до представянето ни в Сардиния, лично аз съм разочарован малко от четвъртото място, защото имахме сили да играем финал. Попречи ни загубата в първия мач от Румъния, тежка загуба с 1:6, въпреки че резултатът малко заблуждава за съотношението на силите на терена, но така е в нашия спорт. Проблемът ни може би беше, че прегоряхме. Играли сме доста често с румънския национален отбор, познаваме се добре, мислехме си, че имаме шанс да ги преодолеем като съперник, но така се получи, че мачът започна зле за нас, до втората минута вече падахме с 0:2, след това се опитахме да се върнем в мача, но вместо ние да вкараме, те ни вкараха още голове и така резултатът набъбна до 1:6.

- Постигнахте обаче доста емоционална победа срещу Англия...

- Така е... За тази победа определенията са малко - емоционална, драматична... Проблем там бяха съдийските отсъждания, те доведоха до този драматизъм накрая. Въпреки че първи съдия беше Джони Матиколи, който току-що беше награден за най-добър съдия за 15-те години, откакто се играе плажен футбол. Аз не обичам да коментирам отсъжданията на реферите, но бяха допуснати грешки както в наш плюс, така и в наш ущърб. Например за изравнителния гол според мен нямаше дузпа, но след това две стопроцентови дузпи - в края на мача и в края на продължението, не бяха отсъдени. Имахме и доза късмет, но пък всеки от нас беше достатъчно мотивиран, за да победим Англия.

- Реално ли е да мислим за влизане в Дивизия А, въпреки че вие сега бяхте на крачка да го направите?

- Ако погледнем отборите, които се състезават в Дивизия В, силите са изравнени, всеки може да победи всеки и може да влезе в Дивизия А, но оттам нататък става трудно, защото отборите от Дивизия А са много по-напред организационно и от гледна точка на тренировъчни цикли, да не говоря за качеството на отделните футболисти и нивото на турнирите, в които участват. Не е изключено да се гони класиране в Дивизия А, но оттам нататък идва най-големият труд, който трябва да се положи, за да е и там представянето на ниво, да се задържим в Дивизия А. Няма да е приятно да се класираме, да играем една година и да ни бият с големи резултати и след това пак да отпаднем в Дивизия В. Не смятам, че от това ще спечели нито националният отбор като цяло, нито отделните футболисти.

- Аматьорският статут на спорта у нас ли прави разликата с големите отбори?

- Не мисля... По-скоро разликата е в психологията.

- Как се изгражда добрият колектив в един отбор?

- Бил съм в доста отбори... Добрият колектив се изгражда, когато има приятелство и взаимопомощ. Ние всички, и в “Спартак“, и в националния отбор, на първо място сме приятели, помагаме си и във всекидневието си.

- Каква е ролята на треньора за успехите?

- Решаваща. Смятам, че той търпи най-големите лишения по отношение на време за семейството и свободно време. Той полага най-големите усилия, тъй като от него зависи цялата организация, докато ние, футболистите, сме просто едни изпълнители на треньорските указания и единственото, което трябва да правим, е да тренираме усърдно, за да се развиваме.

- Върху теб като капитан на „Спартак“ пада ли по-голяма отговорност във важните моменти?

- Мисля, че да. Стремя се момчетата да бъдат спокойни, да си помагат на терена. Доста бърз и атрактивен спорт е плажният футбол и във всяка секунда ситуацията е различна, напрежението е върху всеки един от отбора, стремя се да го туширам, за да може всеки да играе спокойно и освободено.

- Какви са основните прилики и разлики със стандартния футбол?

- За мен приликите се изчерпват с това, че се играе с топка и че има врата. И двете разновидности на футбола имат своите предимства. За мен по-атрактивен е плажният футбол.

- От гледна точка на уменията на футболистите изисква ли се на пясъка да сте по-технични или по-издръжливи?

- Има доста неща, на които трябва да се набляга в плажния футбол. Първото е физическата подготовка, но докато при класическия футбол, когато те сменят, нямаш право да влезеш повече в игра, а в плажния по правилник са хокейни смените - вземаш глътка въздух и влизаш пак - това е доста натоварващо. Техническите умения, които са нужни, също са доста по-специфични в сравнение с другия футбол, топката се контролира по различен начин, пасовете са по-различни.

- Ти самият защо се насочи към плажния футбол?

- Заради Симеон Христов. Не бях практикувал подобен спорт до 2010 г. Лека-полека, от лято на лято, започнахме да постигаме някакви успехи, тогава с отбора на „Одесос“. В началото практикувах плажен футбол, колкото да поддържам форма през лятото, след това започнахме да се готвим по-сериозно.

- Разкажи за кариерата си преди плажния футбол?

- Кариерата ми не е много обширна… Юноша съм на „Спартак“ (Варна). Подписах първия си професионален договор с клуба. Една година играх в А група, когато „Спартак“ беше в елита, през 2007 г. След това прекратихме договора по взаимно съгласие. Малко се подвизавах във В група, в Суворово, после играх в Б група в Шумен. Претърпях операция на коленните връзки и бях на кръстопът дали да продължа професионалната си кариера като футболист, или да заложа на образованието си, предпочетох второто. Футбола го оставих като хоби и страст.

- Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един футболист, за да има успех в плажния футбол?

- Доста труден въпрос… Най-важно според мен е постоянството, всички останали качества се добиват с времето, въпрос на тренировки, усъвършенстване и дисциплина.

- Какво ти даде и какво ти отне решението да се посветиш на плажния футбол?

- Даде ми голяма емоция и страст, но ми отнема време за семейството…

- Представяш ли си живота си без спорта?

- Към момента не, тъй като сега имам добра физическа подготовка, но след време това сигурно ще се промени. Още не съм мислил по този въпрос, но рано или късно ще дойде и този момент, когато ще съм малко по-далеч от спорта.

- Кои са по-интересните дестинации, на които те е отвел плажният футбол?

- Много са. Всяка една е различна и интересна сама по себе си. Изключително впечатлен бях при първото ми представяне с отбора в плажния футбол, когато играхме световни квалификации в Москва. След това другото по-запомнящо се е първият ми суперфинал в Евролигата, който беше в Торедембара през 2014 г. Класирахме се изключително драматично, след победа над Норвегия, като в последната секунда нашият вратар Костадин Иванов спаси дузпа на състезател от норвежкия национален отбор.

- За какво мечтаеш оттук нататък?

- Да сме живи и здрави, всичко друго ще се нареди. Мечтая да се запалят колкото се може повече млади момчета за този спорт, за да има някакво развитие, защото държави, които нямат пясъчна ивица като нашата, имат доста по-силни отбори, тъй като са много по-напред в организационно отношение.

- Какво трябва да се случи, за да се запалят повече млади хора?

- Трябва да се направят детско-юношески школи, профилирани в плажния футбол. Трябва да се проведат курсове за треньори, защото е доста специфично от гледна точка на тактическата дисциплина.

- Ти самият би ли станал треньор един ден?

- Не знам дали бих издържал. Едно е да играеш, друго е да си отстрани и да гледаш, доста по-бързо минава времето, когато си на терена, а когато наблюдаваш отвън, трябва да мислиш за доста неща.

- Харесва ли ти посоката, в която се развива плажният футбол?

- Определено в България има доста голям напредък. Комисията по плажен футбол полага големи усилия, провеждат се детско-юношески турнири, добра е организацията в държавното първенство. Успехът идва с мачове и тренировки. Няма как да имаш два мача в годината и да твърдиш, че играеш плажен футбол, защото всичко идва с рутината. Клубове, да не казваме в цялата страна, но поне по Черноморието, биха могли да развиват съвсем спокойно плажния футбол, защо не и в по-големите градове да се правят стадиони с пясък, за които разходите не са чак толкова големи. В момента такива стадиони има само в София, Русе и Бургас. Това е един от проблемите ни тук, във Варна, въпреки че се вижда, че има нужда от подобно съоръжение. Не си спомням откога отбор, който не е от Варна, не е ставал държавен шампион.

Още от "На спортна вълна":

Деян и Калоян Иванови: Инвестициите в спорта се възвръщат в здравеопазването и образованието

Мария Чиприянова: Художествената гимнастика е красив спорт, но само, който е с характер, успява в него!