Александра Златева: Оставям емоцията да ме води на сцената

Снимка 3inspirit

Александра Златева е на 16 години, ученичка в Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ с испански. От три години е част от ДЮТ „Златното ключе” към ОДК –Варна, с ръководител Сия Папазова. През 2018 г. Алекс е избрана за ролята на Девойката в постановката „Драконът” от Явор Гърдев. Младата актриса е категорична, че участието й в представлението от големия ни режисьор променя коренно живота й.

- Алекс, как реши да се потопиш в магията на театъра?

- Още от малка, както всяко дете, и аз имах мечта – да бъда актриса. Дори в детската градина са ми казвали, че имам артистични заложби. Никога обаче не съм се решавала да избера този път. Чувствах, че искам да се занимавам с театър, просто не беше дошъл моментът. Благодарение на моя приятелка разбрах за „Златното ключе”. Исках да се запиша, но точно тогава школата беше в доста неприятен период и нямаше как да се случи. Впоследствие изпуснах един кастинг, но въпреки това станах част от школата по-късно. В началото не се чувствах много на място. С времето това се промени и в момента съм като у дома си, но още имам съмнения дали се справям.

- Разкажи ми за дебюта си на сцената!

- Първата си роля изиграх в „Драконът”. Преди това съм участвала в спектакъла „Нагоре по стълбата”, който представихме на фестивал във Велико Търново. Ролята ми беше малка, с няколко изречения, но беше голяма радост, защото това беше моята премиера.

Снимка 3inspirit

- Има ли роля, която мечтаеш да изиграеш?

- Няма роля, за която цял живот да съм мечтала. Нямам и любим актьор или актриса. Всеки носи нещо различно в себе си. На сцената оставям на емоцията да ме води, въпреки че това понякога не е най-правилното. Ако е прекалено силна, може да те изгори.

- Избрана си да играеш Девойката в „Драконът“ от Явор Гърдев. Разкажи ми за това представление!

- Много емоционално преживяване, защото беше нещо като премиера на самата мен като артист.

- Как харесаха точно теб за ролята?

- Това беше доста дълъг период. Преди срещата с Явор Гърдев просто ходех на репетиции в школата. Тя беше моят отдушник, чувствах се добре. Благодарение на литературния фестивал „Варна Лит” Явор Гърдев дойде и се запознахме. Знаех кой е той, бях запозната с неговата работа, постановките му и любовта му към Варна. Кой обаче да предположи, че ще търси някой за главна роля в негова постановка… А най-малко съм си мислила, че ще изберат точно мен. Дори не ми се е въртяло нещо подобно в главата. Явор Гърдев дойде втори път в школата и започнахме да работим по монолози. Така един ден по телефона ми звънна помощник-режисьорката на „Драконът” и ми каза: „Ще дойдеш ли в театъра да те прослушаме за роля?”. Спомням си даже самия ден, беше от тези, в които искаш да плачеш, без да спреш. И изведнъж, като ми звънна телефонът, започнах да се чудя истина ли е, или халюцинирам. Първият кастинг беше с Ованес Торосян. Наскоро той ми припомни колко съм била притеснена. След това ме извикаха на второ прослушване, като не очаквах да ме изберат, защото мерих сили с по-опитни актриси. След около 2 седмици ми звъннаха и ме поканиха.

Снимка Ангел Жечев

- Какво ти дава работата с Явор Гърдев?

- Бих казала всичко. Може да прозвучи преувеличено, но преди срещата с него животът ми беше по-различен. Изобщо не съм гледала на театъра като на нещо, с което ще се занимавам в бъдеще. Още не знам дали съм избрала правилния път. Това е вечният въпрос – дали да се занимаваш с това нещо, защото съмненията са много мъчителни. Някак самата аз се промених. Дори и хората около мен се промениха, не знам дали за добро, или за лошо.

- А какво научи от него?

- Много ми е дал. Няма точно определено нещо, което да мога да опиша. Много е странно чувството как някой влиза в живота ти със замах и едно негово изречение те променя завинаги…

- Актьор се раждаш или се учиш да станеш?

- И двете… Популярната сентенция, че човек е 1 % талант и 99 % труд е абсолютно вярна. Разбира се, има хора, които се раждат с по-изявени способности в определена сфера. Всеки може, стига да поиска, да вярва и да се развива в това, което му е блян.

Снимка Ангел Жечев

- Смяташ ли, че театърът дава отговор на различни човешки въпроси?

- Да. Често съм си задавала въпроси, които не съответстват на възрастта ми, и благодарение на някои представления съм намирала отговорите. Даже наскоро ми се случи – когато гледах гастрола във Варна на „Дебелянов и ангелите“. След постановката излязох и започнах да плача. Театърът е магия, която дава отговор на всичко.

- Какво е за теб театърът?

- Убежище, дом, топлина. Всичко…

- На сцената залагаш повече на интуицията или на разума?

- Трябва да успееш да съчетаваш и двете, за да можеш да си изградиш образ. Въпреки това смятам, че най-добрите актьори са водени по-скоро от интуицията.

- Би ли се снимала в киното?

- О, да! Искам, въпреки че киното е изкуство, много различно от театъра. Хората понякога не ги разграничават. Мисля, че за киното трябва да имаш съвсем различен усет и поглед към нещата. Определено не е по-лесно, просто са два свята за мен.

- Къде има повече театър – на сцената или в живота?

- Надявам се на сцената, въпреки че в днешно време, за съжаление, все повече театър има и в живота.

- Какви предизвикателства стоят пред един млад актьор в България?

- Най-вече да се преборим със злобата, която ни залива всеки ден, защото знаем, че хората са завистливи…

Снимка Ангел Жечев

- Победител си в конкурса „Вапцарови дни“. Какво те провокира да се включиш в него?

- Явявам се за втора година, откакто съм в „Златното ключе”, а решението да участвам дължа на Сия Папазова. Чувствах се невероятно, защото беше след премиерата на „Драконът”. Представяш ли си, че разделям живота си на два етапа – преди и след „Драконът”. След постановката всичко се промени за мен и се изпълни с друг смисъл. Някак си все едно нещо се отключи в мен … може би точно златното ключе.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Аз съм от хората, които искат винаги да носят две дини под една мишница. Това според мен е лошо, защото когато сме малки и сме деца, трябва да си живеем безгрижно, пък аз искам от всичко да опитам.

- Какво предстои за теб оттук нататък?

- Сигурна съм, че ми предстоят много неподозирани неща. През месец май ще участвам в рецитаторски конкурс във Враца и се надявам да имаме много успех с нашата школа.

Снимка Ангел Жечев

- За какво мечтаеш?

- Просто ми се играе… Не знам какво да кажа. Много ми се играе. Искам да бъда там, на сцената.

- Какво си пожелаваш?

- Пожелавам си здраве. Останалото някой друг го е планирал. И да бъда свободна, защото за мен свободата е най-важна. Има някои родители, които контролират живота на децата си, казват им какво да правят, какви оценки да имат, настояват да бъдат най-добри във всичко. Изключително благодарна съм, че моите не ограничиха свободата ми. Ако трябваше да избирам родителите си, това отново щяха да са те, хората с главна буква. Страхувам се, че след време, когато стана родител, няма да съм толкова способна колкото тях. Благодарение на свободата, която са ми давали да бъда себе си през всичките тези години, съм пробвала много неща – пеене, опера, танци, плуване, лека атлетика съм тренирала две години. Стигала съм сама до всичко, което съм си поставяла като цел. Моите родители ми показаха, че всичко зависи от мен и животът е в моите ръце. На тях дължа това, което ми се случва – „Драконът”, „Златното ключе”, всичко… Ако ти отнемат свободата, няма как да достигаш до тези светове, които значат всичко за теб.

ИЛИЯНА МИТАКОВА

Четете още от рубриката „Надеждите на Варна“

Яница Георгиева: Мечтая някой ден да стана примабалерина

Максим Христов: Искам да съм този човек, който помага на изкуството да се развива!

Стефан Трифонов: Ако не пея, нещо вътре в мен остава неизказано

Александър Зайранов: Чувствам цигулката като част от себе си!

Димитър Аврамов: Прическата трябва да отговаря на стила и духа на човека!

Мишел Луканова: Искам всичко в гимнастиката да ми се получава от първия път!

Петя Панева: Мечтая музиката да е мой спътник за цял живот!

Мерая и Елиса Дончеви: Не си представяме живота без балет!

Димитър Николаев: Светът е цветен и рисуването го доказва!

Константина Георгиева: Емоцията да си на сцената не избледнява никога!