IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
Варна 10°
Живот
08:10 | 14 юни 2019
Обновен: 03:03 | 11 май 2021

Маргарита Тодорова: Рисуването помага да опознаеш себе си, без да бъдеш наранен!

Изкуството ми дава всичко, от което се нуждая, споделя младата художничка в рубриката „Надеждите на Варна“

По материала работи: Пламен Янков
Маргарита Тодорова: Рисуването помага да опознаеш себе си, без да бъдеш наранен!

Маргарита Тодорова е ученичка в Средното училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” във Варна със специалност „Изобразително изкуство“. Занимава се с живопис, има интерес и към графиката. Младата художничка споделя, че не си представя живота без рисуване.

 

- Марго, как се насочи към изобразителното изкуство?

- Всичко започна още в детската градина, когато обикновено децата проявяват интерес към рисунките. Никой обаче не обръщаше внимание на моите рисунки и реших, че аз трябва да съм човекът, който ще се интересува от тях.

 

 

- Спомняш ли си първата рисунка, която направи?

- Първата рисунка не си спомням. В съзнанието ми обаче се откроява рисунка, на която изобразих зайци, които живееха в къщи, по-малки от тях самите.

 

- Можеш ли да определиш изобразителното изкуство като твое призвание?

- Изобразителното изкуство е единствената част от живота ми, която познавам. То е знание, което никога няма да бъде завършено. Рисуването помага да опознаеш себе си, без да бъдеш наранен.

 

 

- Кои са любимите ти теми и мотиви, които използваш в творбите си?

- Смятам, че всеки жест трябва канонично да носи значение, защото през вековете винаги е било така. Основната тема, която ме вълнува, е смесването на религиозното изкуство със съвременните леко пошли теми на изобразителното изкуство. В това има някакъв вид скандалност. Може би се създава онзи ефект, който се търси в изкуството.

 

- Какви техники използваш в рисуването?

- Рисувам предимно с акварелни бои, използвам също така маслени и темперни. Обичам да смесвам техники, дори да не изглежда добре. Все пак това е само лист хартия, няма да се случи нищо. Често използвам сол и текстил в рисунките си. В изобразителното изкуство похватите са неограничени и можеш да експериментираш.

 

- Как се ражда една картина?

- Обикновено идеята за една картина се ражда след разговор с някого, дори и с мен самата. Има моменти, в които си казвам, че трябва да нарисувам нещо, което е извън нормата. То е емоционално свързано с мен, излиза от душата ми и така ще бъде показано на хората.

 

- Има ли по-специално място, на което обичаш да рисуваш?

- Всяка година ходим на пленери, организирани от училището. Водят ни да рисуваме стари къщи в различни стилове. Основата за добрата картина е природата и нейната връзка с архитектурата и фалша на човечеството. 

 

 

- Какво ти дава изкуството?

- Изкуството ми дава всичко, от което се нуждая! То никога не ме е ощетявало за разлика от всичко друго. Изкуството не може да бъде в мой ущърб, защото разглежда много и уникални теми.

 

- А какво послание искаш да носят твоите картини?

- Всичко, което в определен ден съм сметнала, че е нужно да бъде казано, а не е. Не мисля, че мога да го обособя като една тема, която да предоставя на хората.

 

- На какво би наблегнала в автопортрет?

- Правила съм си автопортрети в различни периоди от живота ми. Всеки път наблягах на различните цветове на косата ми. Смятам, че цветът е маловажен, а се възприема сериозно от хората. Обичам да рисувам с водни петна. Получава се доста мистично, когато рисуваш коса по този начин. Хората смятат, че си оставил доста по-дълбоко послание, отколкото е реално. Наблягам и на очите си, защото са зелени.

 

- Можеш ли да си представиш живот без изкуство?

- Не, защото не познавам живота без изкуство. То е проявление на човешката мисъл. Без изкуството и ние, хората, не бихме съществували. Всичко, което ни заобикаля, е изкуство.

 

- Разкажи ми за своите изяви и постижения.

- Участвала съм в много конкурси, но най-важният беше за рисуване с акварел. В състезанието имаше участници от цяла Европа и Азия. Успях да се класирам на второто място. Това ми даде доста самочувствие. Невероятно е чувството да знаеш, че си вторият най-добър на двата континента.

 

- А някой интересен момент, свързан с рисуването?

- Това, което няма да забравя и продължава все още да се случва, е как през зимата в последните часове, когато имаме рисуване, си вземаме и ядем мандарини. Това благоухание, което се носи около нас, създава приятна среда за рисуване. Също така и постоянното обикаляне по етажите на училището, за да търсим предмети за натюрморти. Това е нещо, което ще ми остане като един от приятните спомени от учебните години, свързани с рисуването.

 

- Какво мислят приятелите ти за твоите творби?

- Моите приятели също рисуват. Някак си сме се ограничили в тази среда, където сме заобиколени от изкуство. Това ни направи приятели. Винаги сме се подкрепяли, но въпреки това между нас има определена конкуренция. Тя се отразява върху всичко, което правим. Създава се среда за творене, когато общуваш само с художници. Това обаче може да е малко натоварващо за психиката, защото всеки е егоцентричен и обича да показва, че той е най-добрият.

 

- Кой е най-красивият момент, който си нарисувала?

- В последните десетина дни бях изпаднала в дупка. Не разбирах смисъла защо трябва да рисувам. Мислех, че не влагам достатъчно емоции. В един момент седнах и започнах да рисувам без скица. Осъзнах, че часове наред не мога да спра. Някак си се открои идеята, че може би намирам не само знание, но и признание в изкуството.

 

 

- Цени ли се рисуването в България според теб?

- Не. Доколкото съм запозната, до около 70-те години на миналия век не е имало изкуствоведи в България, което е малко отчайващо. Най-великите български художници са творили именно преди този период. Лошото е, че не виждам потенциал за развитие. Смятам, че нямаме среда, която да наречем интелигенция на изкуството. А когато няма такава среда, не може да се създаде чувството, че изкуството принадлежи на ежедневието. По този начин няма как да бъде уважавано и приемано на сериозно. Изкуството е най-малко ценената сфера.

 

- Имаш ли любим художник?

- Любим художник нямам. Впечатлена съм от стиловете барок и рококо, защото в тях винаги са изразени бурни емоции. Всяко движение на ръцете, всяка мимика на лицето означава нещо различно. В предмета „История на изкуството“ изучавахме тези периоди и останах впечатлена за седмици наред. Започнах да разглеждам много и различни картини, за да мога да си представя как всяко движение на пръстите носи собствено послание. Това, което ме впечатлява в барока, е колко хора изучават изкуството. Тогава се появяват съвременните жанрове като натюрморт, пейзаж. С времето се откроява критичността на художника към държавата. Заражда се конфликтът между творец и общество и дава основа на експресионизма.

 

- Откъде черпиш вдъхновение?

- В момента черпя вдъхновение от ежедневието, което ме заобикаля, и от учителката си по история на изкуството Румянка Иванова, която е изучавала графика. Била е в първия випуск, завършил изкуствознание в България. Тя може би е единственият човек сред познатите ми, който наистина разбира изкуството. Разказвала ни е такива истории… Доста вдъхновяващо е да слушаш за автори, които са творили, без да предполагат, че ще станат велики.

 

- С какво друго се занимаваш в свободното си време?

- Свободно време нямам много, защото когато не рисувам, мисля за рисуване или мисля за това как не мога да рисувам. Тази самокритичност ме оставя на земята. Не ми позволява да летя в облаците и да се изгубя в света на изкуството. Занимавам се с готварство, като обичам предимно сладкарството. Напоследък започнах да се интересувам и от различните кухни. Обичам да чета и изучавам културата на другите народи. Обичам да опознавам и историята.

 

- За какво мечтаеш?

- Мечтая за спокойно и от друга страна не толкова спокойно бъдеще. Във вътрешен конфликт съм със себе си.

 

- Какво предстои за теб оттук нататък?

- Притеснява ме несигурното бъдеще. Искам да уча в университет изкуствознание. Мислила съм и варианта да не запиша висше образование. Надявам се да ми предстоят много пътувания, за да опозная изкуството и хората в различните страни. На листа обичам да отразявам емоцията, а не физическото състояние на човека. Ще бъде интересно да се срещна с хора, които са традиционно отричани. С удоволствие бих пътувала до Близкия изток.

 

ИЛИЯНА МИТАКОВА

 

 

Четете още от рубриката „Надеждите на Варна“

 

София Иванова: Музиката ме кара да се усмихвам!

 

Яница Георгиева: Мечтая някой ден да стана примабалерина

 

Максим Христов: Искам да съм този човек, който помага на изкуството да се развива!

 

Стефан Трифонов: Ако не пея, нещо вътре в мен остава неизказано

 

Александър Зайранов: Чувствам цигулката като част от себе си!

 

Димитър Аврамов: Прическата трябва да отговаря на стила и духа на човека!

 

Мишел Луканова: Искам всичко в гимнастиката да ми се получава от първия път!

 

Петя Панева: Мечтая музиката да е мой спътник за цял живот!

 

Мерая и Елиса Дончеви: Не си представяме живота без балет!

 

Димитър Николаев: Светът е цветен и рисуването го доказва!

 

Константина Георгиева: Емоцията да си на сцената не избледнява никога!

 

Соня Клисарова: Насила не се рисува, художникът сам трябва да усети момента

 

Желислав Николаев: Една снимка може да замести цяла книга!

 

Веселина Цветковска: Чрез танците аз общувам и чувствам!

 

Ели Пенчева: В театъра най-важна е истината!

 

Маринела Георгиева: Гримът е изкуство и страст!

 

Мариян Кънчев: Пиша със сърцето си!

 

Анна Неделчева: Трупането на опит е ключът към успеха

 

Ивона Георгиева: В България искам да уча и да се развивам!

 

Момчил Танев: Вярвам в идеите си!

 

Пламена Борисова: Учителите ни помагат да се изградим като личности

 

Денимир Неделчев: Преоткривам себе си във всеки дебат!

 

Радост Денева: Винаги защитавам позицията си!

 

Деница Русева: Усетила съм всеки ред, който съм написала!

 

Александър Габровски: Писането е рисуване с думи

 

Милица Иванова: Живея, за да пиша!

 

Даниел Луканов: Всеки от нас е лидер

 

Защо две 10-годишни момичета от Варна не обичат лятната ваканция?

Коментари

Новини Варна