Антон Кръстев: Същинското изкуство се ражда от експеримента

Антон Кръстев е ученик в НУИ „Добри Христов” със специалност „Живопис“. От няколко години е част от школата по рисуване на големия ни художник Радко Мурзов. Макар само на 18 години, Антон е участвал в две съвместни изложби със своя приятелка.

- Тони, как започна да рисуваш?

- Първият човек, който ми показа света на изкуството, беше моят баща. Той е архитект и неосъществен художник. Винаги ме е подкрепял, но и критикувал. Дължа много и на майка ми, която забеляза стремежа ми към рисуването и ме записа в школата на Радко Мурзов. Тя знаеше, че ми е приятно да рисувам, защото го правех постоянно и почти навсякъде. Още първия ден Радко Мурзов ми даде темперни бои, палитра и лист и ми каза: „Рисувай това, което е във въображението ти”. До този момент бях ползвал предимно молив и тънкописец. Постепенно с времето, благодарение на съветите на Радко, започнах да рисувам с туш и перо. Той успя да извади най-доброто от мен и в момента мисля, че рисувам с чисти цветове. Димитър Казаков – Нерон, е художник на световно ниво, а са малцина българите, които знаят за неговите постижения. Картините му са закачени непосредствено до произведения на Пикасо. Това е голяма чест. По мое мнение той е един от малкото наши творци, които са добри в цветово отношение.

- Можеш ли да кажеш, че изкуството е твоят път в живота?

- Всичко, свързано с изобразителното изкуство, е моят живот – рисуването, графиката, живописта, правенето на скулптури и архитектурата. Рисуването има много приложения. Смятам, че мога да се развивам в повечето от тях.

- Какво послание носят картините ти?

- В повечето мои картини има скрито послание, което е изразено чрез сюрреалистични елементи. Първият художник, който ми направи силно впечатление и чийто картини наблюдавах дълго време, беше Салвадор Дали. До момента той е оставил най-трайна следа в съзнанието ми.

- Посещаваш школата на големия ни художник Радко Мурзов. Кое е най-важното нещо, което научи от него?

- Радко Мурзов има най-голям принос за това, което съм научил в изкуството, и за това, което ще продължавам да търся. Той е човекът, който преобърна мирогледа ми. Преди време гледах на рисуването като на забавление. Радко ми показа колко сериозно е изкуството и какво означава то за съвременния свят. Живеем във време, в което културата остава на заден план. Всичко обаче зависи от нас. За истинското изкуство бях сляп, но той ми помогна да отворя очите си. Радко Мурзов е изключително интелигентен и начетен човек. Често разговаряме с него за книги. Препоръчва ми да чета качествена литература, която след това обсъждаме. Усещам го по-скоро като приятел, отколкото като учител. Радко е способен да ти предаде житейския си опит без капка егоизъм. Той иска да сподели всичко, което знае, със света.

- Участвал си в две съвместни изложби. Разкажи ми за тях.

- И двете изложби организирахме заедно с моя приятелка – Вероника Трайчева, която в момента учи в Художествената академия в Санкт Петербург. С нея се запознахме по време на пленер, организиран от Националното училище по изкуствата. И двамата усетихме, че в творческо отношение имаме идеи, които ни обединяват. Вероника предложи да направим съвместна изложба. В началото се изплаших и се отдръпнах от проекта. В крайна сметка си казах, че никой няма право да ме съди за това, което съм направил, и че е по-добре да го представя. За няколко месеца успяхме да организираме изложбата. Зарадва ме изключително много фактът, че я посетиха много и различни хора. С Вероника решихме, че след успеха на първата изложба ще направим и втора. Тя обаче не предизвика кой знае какъв интерес.

- Какви са следващите изяви, които планираш?

- Планирам в началото на учебната година да подредя първата си самостоятелна изложба. Смятам акцент да е експериментът. Това е същинското изкуство – то се ражда от експеримента. Всичко останало е занаят – то се научава. Все още съм твърде млад, за да се нарека автор с утвърден стил. Това се случва с времето. Откриваш себе си постепенно. Преди няколко години обичах да правя фовистични пейзажи. Едни от най-ярките представители на фовизма са Анри Матис и Андре Дерен. Техните картини много ме впечатлиха. Казах си, че това е моят стил. Впоследствие разбрах, че не мога да работя по един и същ начин. Всяка една от картините ми акцентира върху различни неща. С моя съученик Максим сме си говорили да направим общ проект, преди да се разделят пътищата ни в края на 12 клас.

- Има ли момент, свързан с рисуването, който няма да забравиш?

- Имал съм доста интересни преживявания. Може би първата ми продажба на картина беше нещо впечатляващо. По-незабравимото беше, че творбите бяха осем и ги закупи един човек. Подобно признание отключва вяра в способностите ти и ентусиазъм да продължаваш да работиш за хората, които оценяват творчеството ти. В крайна сметка картината е храна за душата и за разума. Няма да забравя и първата ми поръчкова работа. Беше за приятел на баща ми, който се занимава с производство на вино. Трябваше да направя карикатура и да го представя като бог Дионисий. Важно е да познаваш човека и да успееш да се докоснеш до душата му. По този начин много лесно хващаш външните му черти. Портретът е най-сложната част в изобразителното изкуство.

- Ако трябва да си направиш автопортрет, на какво би наблегнал?

- Правил съм си карикатури. Нарисувах и автопортрет, на който изглеждам сериозен и егоцентричен. В крайна сметка обаче мисля, че стана смешен. Човек не трябва да се взема на сериозно, винаги трябва да подхожда към себе си с насмешка и доза ирония.

- Какво ти дава изкуството?

- Колкото ти дава изкуството, толкова ти и отнема. Трябва да го обичаш до такава степен, че да не ти пука за това, което губиш. Изкуството дава спокойствие, защото е самотно занимание. Не комуникираш, когато рисуваш. Единственият човек, с когото общуваш си, ти самият. Синтезираш идеи, които са затворени в главата ти, и ги пресъздаваш върху платното. Изкуството е магия. Всеки път, когато седна да рисувам, се възхищавам на това, което се случва. Уникално е да изкараш нещо от главата си и да го поставиш на листа. Става въпрос за работа с подсъзнанието, защото правиш нещо, които не си подозирал, че можеш. Съзнанието ти е пълно само с добри идеи. Идва моментът обаче, в който подчиняваш подсъзнанието си на разума. Това те кара да правиш некачествени работи. Идеята е готова, обаче я опетняваш заради обременения си разум, замърсен от ежедневието.

- Откъде черпиш вдъхновение?

- Вдъхновяват ме великите художници, които са се утвърдили във времето. Няма как да се занимаваш с изкуство и да нямаш кумир. Трябва да имаш стъпки, по които да вървиш. Старая се всеки ден да виждам нови творби и да се обогатявам. За мен най-големите имена на миналия век са Пикасо и Салвадор Дали. Те са истински гении на модерното изкуство. Фрида Кало и Диего Ривера пък са много екзотични, не само с творбите си, но и с житейската си история. Важно е да се изявяваш като личност и да правиш впечатление сред хората. Да не забравяме и Радко Мурзов, който ме е мотивирал да проявя интерес към изкуството. Той ми отвори очите за великите хора. Промени мисленето ми, надявам се и аз да го направя за някой друг. Изключително трудно е да се докоснеш до душата на хората.

- Какво друго правиш в свободното си време?

- От 13 години се занимавам с плуване. С времето обаче спрях да участвам в състезания. Отскоро намерих и ново хоби – гмуркането. Светът на морето е тих и спокоен. Далеч си от мнението на хората. Сам си с мислите и идеите си. Обичам и да чета книги, стига да са качествено написани.

- За какво мечтаеш?

- Мечтая да рисувам, без да спирам. Искам да се реализирам в сферата на изкуството и да заразя с вдъхновение колкото може повече хора. Представям си се като преподавател. Замислял съм се да запиша изкуствоведска специалност, защото историята на изкуството също ми е изключително интересна. Обичам да чета литература за мисленето и чувствата на творците. Смятам, че имам положителния заряд да накарам други млади хора да се вкопчат в тази тиха лудост и да намерят себе си, защото изкуството е любов.