Христо Иванов: За да успеем срещу Англия, ни е нужна нагласа, себераздаване и повече самочувствие

Христо Иванов е един от най-добрите вратари в България. За втори път получи повиквателна за националния отбор от новия селекционер Красимир Балъков, който през миналата година беше негов треньор в „Етър“ и много добре познава качествата, които той притежава.

Христо е юноша на „Сторгозия“ (Плевен), с този отбор дебютира и в мъжкия футбол през 1998 г. След това застава на вратата на „Видима-Раковски“ (Севлиево), „Локомотив“ (Мездра), „Монтана“, „Ботев“ (Пловдив), „Оборище“ (Панагюрище), а през 2017 г. преминава в тима на „Етър“.

В третия си сезон при „болярите“ Христо вече е един от ключовите играчи на тима, носи и капитанската лента.

От началото на новия шампионат на два пъти е избиран за играч на мача – срещу „Левски“ и „Черно море“, а една от изявите му срещу „сините“ заслужи и признанието за „спасяване на седмицата“.

Разговаряме с Христо преди гостуването на България на „Уембли“, за шансовете, за обстановката в националния отбор и за честта да защитава трибагреника…

- Христо, след добрия сезон с „Етър“ през миналата година получи за първи път повиквателна за националния отбор от новия старши треньор Красимир Балъков. Какво означава за теб това?

- Означава много за мен… На първо място е признание… Признание за работата на целия отбор през миналата година, както и за моята игра в частност, а и за развитието на кариерата ми до момента. От друга страна обаче поканата за националния отбор е нещо, което задължава.

- Как те приеха другите момчета в отбора?

- Много добре. Ние с повечето се познаваме от преди, вече много години играем футбол. Обстановката в националния отбор е чудесна, само резултатите, които постигаме, трябва да са по-добри, но се надявам в бъдеще да се случи точно това.

- Предстои ви тежко гостуване на Англия на стадион „Уембли“. Смяташ ли, че имаме сили да се преборим за нещо в този мач?

- Виждате, че в съвременния футбол дори най-изявените фаворити се „издънват“ понякога и срещу по-слаби отбори. Мисля, че с този добър колектив и с тактиката, която опитахме да приложим в последните мачове, можем да измъкнем нещо… Всичко е въпрос на нагласа и на себераздаване и повече самочувствие.

- А донякъде е и въпрос на късмет, защото на моменти само той не ни достигна в предишните мачове…

- Късметът е задължителен във футбола…

- Как според теб ще приключи България битката в евроквалификационната група?

- С оглед на моментното състояние и класиране се надявам да натрупаме колкото се може повече точки до края. Виждаме, че няма да можем да се класираме най-вероятно, но колкото по-силно се представим, толкова по-солидна база и самочувствие ще имаме за следващите квалификации.

- Това, че във водещите български отбори не се разчита много на български футболисти, смяташ ли, че е причина за настоящото състояние?

- Смело мога да кажа – да. Втората причина е нивото, на което е в момента детско-юношеският футбол у нас, но това, че много чужденци играят в България, и то не само класни, това е един от големите проблеми. В средата на 90-те години, когато беше бумът на националния ни отбор, доколкото си спомням чужденците в родния шампионат бяха един-двама, за повече не мога да се сетя …

- Ти самият кога започна с футбола и защо избра точно този спорт?

- Аз още в детската градина първото нещо, което правех, когато се приберях, е да отида пред блока да ритам топка. Започнах много малък, защото футболът страшно ми харесваше. От малък си казах, че един ден ще стана вратар. Това винаги е била моята мечта, която следвах безотказно. Затова отидох и в Спортното училище. Да стана футболист, беше голямата ми цел.

- А винаги ли си искал да бъдеш вратар? Как попадна точно на този пост?

- Да, винаги съм искал да бъда вратар. Още от срещите, които играехме пред блока, ми беше много приятно да гледам как големите батковци се ядосват, че не могат да ми вкарат гол. Това ме запали. Впоследствие установих, че да тичам, не ми е най-любимото нещо и така окончателно реших, че искам да бъда вратар.

- Кои ти бяха идолите на този пост?

- Като дете много се учех от Петер Шмайхел. По-късно израснах с Буфон и Касияс като вратари, на които се възхищавам.

- А сега кои вратари ти допадат най-много с изявите си?

- Човек се учи, докато е жив… В последно време аз се уча от Марк-Андре тер Щеген и Мануел Нойер – вратари, които са по-активни и играят повече с крака. Опитвам се да подражавам на техния стил.

- Спомняш ли си първия си мач в детско-юношеския и след това в мъжкия футбол?

- Няма да забравя една случка в детския футбол, която много ме кали. В първия си мач загубих борбата за висока топка с един нападател и моят треньор направи нещо, за което съм му много благодарен – влезе на терена и ме ритна с коляно в гърдите, беше наистина грубо, но ми каза – ето така трябва да влизаш, ако искаш да станеш вратар, и от този момент нататък разбрах наистина как трябва да подхождам при единоборствата. А в мъжкия футбол дебютирах на 16 години в мача между родния ми клуб „Сторгозия“ (Плевен) и „Черноморец“ (Бургас) през 1998 г. от шампионата в Б група.

- Кое е решаващото според теб, за да бъде успешен този преход от детско-юношеския към мъжкия футбол?

- На първо място трябва да имаш респект към тези, които са постигнали нещо в спорта преди теб. Освен това трябва да си даваш сметка, че мъжкият футбол е доста по-бърз и агресивен и няма време за размотаване, трябва да бъдеш много по-събран и концентриран. Но най-важното е да си твърдо решен, че да играеш футбол, е точно това, което искаш, да си абсолютно убеден. Много от днешните младежи на могат да преценят кое е най-важно за тях в даден момент – дали да идат на кино и кафе, или на стадиона да тренират, или предпочитат просто да си седят с телефона и таблета. Трябва да си целеустремен, за да успееш.

- Кои са най-важните качества, които един вратар трябва да притежава?

- На първо място да не го е страх, защото понасяме понякога ритници и удари с топката, които може да бъдат доста болезнени. В тази връзка добре за един вратар е да е и малко луд. Но всичко друго няма значение, ако липсва желанието, ако нещо се прави насила, то не трябва да бъде започвано и това важи според мен не само за футбола, но и във всяка друга сфера.

- Как успяваш да преодолееш негативните моменти по време на мач, предполагам, че за един вратар това е много важно?

- Трудно е, когато направиш грешка и знаеш, че 10 души пред теб са се борили и са тичали и накрая отборът получи гол заради твоя грешка. Но трябва бързо да забравиш, защото следващата ситуация идва понякога буквално след секунди и ти трябва да си подготвен за нея. Просто не трябва да мислиш за грешката, която си допуснал…

- Как се изгражда добрият колектив в един тим, с времето ли се получава сработването между вратаря и съотборниците пред него в отбрана?

- Добрият колектив в един отбор се изгражда непрекъснато както на терена, така и извън него – по лагери и на различни общи мероприятия. Не може да мислиш, че когато ходиш само на стадиона за тренировки и мачове, ще постигнеш добър синхрон с колегите си. Ти трябва да ги опознаеш като личности, да знаеш какви са техните характери, за да знаеш как да подходиш в даден момент – дали да се развикаш, или да бъдеш по-внимателен, най- общо казано. Съгласен съм, че трябва време, но според мен един човек си личи още от първите няколко разговора дали става за компания, дали бързо ще се превърне в част от колектива, или по-скоро е асоциален.

- Вече трети сезон си на вратата на „Етър“, как се чувстваш в този клуб?

- Супер… Аз съм от този край и доста пъти съм играл във Велико Търново и винаги ми е харесвал както градът и футболната му общественост, така и стадионът на „Етър“ и обстановката в отбора, дори да съм бил в противниковия лагер…Както аз, така и моето семейство се чувстваме много добре във Велико Търново. Детето ми също играе футбол в школата на „Етър“ и също се чувства прекрасно.

- След силния сезон на „Етър“ през миналата година какви са очакванията ти за представянето ви през този?

- Не искам да говоря за цели и класиране. Искам просто „Етър“ да играе стабилно, да бъде сигурен отрано за оставането си в елита, да играе както и миналата година мачове за 7-о-8-о място, дай Боже, и за челната шестица да се преборим. Играем мач за мач, излизаме да се надиграваме с всеки съперник, а накрая каквото се получи.

- През миналата година с „Черно море“ до последно бяхте конкуренти за място в челната шестица. Как ще се развият според теб нещата тази година?

- Твърде рано е все още да се каже с кого и за какво ще се борим. С „Черно море“ миналата година наистина изиграхме доста здрави мачове, на „Тича“ двубоят беше много тежък, на лед. Надявам се тази година да вземем реванш от „моряците“.

- За теб като вратар кои са най-неудобните отбори от Първа лига и нападателите, срещу които ти е най-трудно да играеш?

- Има доста добри футболисти в нашия шампионат. Георги Илиев, Тодор Неделев… Мартин Минчев също е футболист, който ми прави впечатление - бърз и рязък в атака. „Черно море“ и през този сезон разполага с добри играчи, а чужденците, на които залага, са доста класни.

- Допада ли ти настоящия формат на първа лига?

- Донякъде… Хубавото е, че вече има един отбор, който изпада директно, защото не беше честно цялата година да полагаш усилия, а друг - без спечелена победа да се спаси. Интересен е форматът, но понякога се получават мачове, които са без значение за класирането. Да приемем, че е правилен, и да го спазваме, когато мине време, ще може да се прецени реално дали е бил удачен.

- Завръщат ли се според теб феновете по българските стадиони, някои от последните мачове дават индикации в тази положителна посока?

- Във Велико Търново не можем да се оплачем от липса на публика. На стадион „Ивайло“ има фенове, които идват непрекъснато на мачове и се интересуват от футбол. Жалко е, че по някои от другите стадиони в страната няма много хора. Може би причината е в това, че всички мачове се дават по телевизията. Надявам се двубоите в българското първенство да стават все по-интересни и оспорвани и това да върне публиката по стадионите.

- За какво мечтаеш оттук нататък в личен и професионален план?

- На първо място да сме живи и здрави аз и моето семейство, всички хора около нас, съотборниците ми и техните семейства, да продължим да работим заедно… Това е, аз съм скромен в мечтите си…

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още на тема футбол от рубриката "На спортна вълна":

Росен Кирилов: Само с дисциплина се става добър футболист

Румен Николов: Само силни характери успяват във футбола

Станислав Джамбазов: Приятно е да играеш като равен с Англия… и да побеждаваш

Мартин Христов: Титлата увенча силното ни представяне през сезона

Благовест Марев: Няма ненаграден труд

Мартин Великов: Обещал съм си 10 поредни титли с МФК „Спартак“

Васил Панайотов: „Черно море“ ще е фактор в Топ 6

Калоян Георгиев: Обичам футбола и децата, с които работя

Даниел Несторов: Футзалът е за по-бързо мислещи и по-технични състезатели

Веселин Бранимиров: Футболът е любов и неизлечима болест