IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
Варна 10°
Живот
08:10 | 31 май 2019
Обновен: 19:17 | 10 май 2021

София Иванова: Музиката ме кара да се усмихвам!

Всяка една страна, която съм посещавала, е уникална по свой начин, но България остава първа в сърцето ми, споделя малката певица в рубриката „Надеждите на Варна“

По материала работи: Пламен Янков
София Иванова: Музиката ме кара да се усмихвам!

София Иванова e ученичка в Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ със специалност флейта. Посещава уроци по пеене при известния оперен певец Арсений Арсов. Макар само на 10 години, малката София може да се похвали с много награди от български и международни конкурси, а първото си „Гран при“ за оперно пеене печели в Италия. Носителка е на Националната награда „Янка Рупкина“. Работи с някои от най-добрите композитори – Алекс Кипров – младши и старши, Алекс Нушев, Нелко Коларов и Димитър Гетов.

 

 

- София, как и кога реши да започнеш да се занимаваш с музика?

- Идеята беше на мама и татко, те предложиха да ме запишат в хор. Всички в него бяхме изключително добри и много музикални. Няма да забравя и първото си излизане на сцената. В програмата беше заложено да изпеем няколко общи песни. Аз обаче не исках да правя това, което правеха другите деца, а повтарях движенията на диригентката. Уморих се много, защото близо час дирижирах, но пък беше забавно. Любимата част на всички ни след концертите, разбира се, беше почерпката. След време корепетиторката Десислава Костадинова каза, че имам дарба да се занимавам с музика. Така родителите ми ме записаха да уча в Музикалното училище.

 

 

 

 

- Свириш на флейта. Защо избра точно този музикален инструмент?

- Да си призная честно, нямам представа. Мама предпочиташе да ме запише на пиано. Аз обаче сама реших да свиря на флейта, макар и да не бях толкова наясно какъв точно музикален инструмент е.

 

 

- Дебютираш в интернет пространството с песента „Моята Родина”. Разкажи ми как протече заснемането на клипа.

- Заснемането на клипа беше много забавно. Всъщност при всяко видео има незабравими моменти. По време на снимките на първия клип например наблюдавах розобера и как се прави розовото масло. Беше уникално. На заснемането на „Хубава си, моя горо” и „Мак червен” се бях качила на Орфеевите скали в Родопите, а под тях има пропаст. Аз и екипът бяхме облечени с тънки бели ризи. Докато снимахме клипа, времето се промени рязко, в първия момент се появи гъста мъгла, след това заваля дъжд, а по-късно дори сняг. Всички клипове носят различна емоция и спомен. Държим в тях да се показва красотата на България и уникалните кътчета, които има страната ни.

 

 

- Наскоро се завърна от конкурс в Турция. Разкажи ми как премина?

- Интересното е, че за първи път се явявам на състезание по рисуване. И въпреки че за мен е само хоби, спечелих първо място.

 

София след Международния конкурс на изкуствата "Радост на брега", на който спечели две големи награди – златен медал в конкурса за поп пеене и златен медал за изпълнение на флейта.

 

 

- Какво е музиката за теб?

- Тя е живот. Класическото пеене ми е любимо. Обичам да си припявам и някои народни песни. За Деня на таланта с две момичета сме подготвили да изпеем българска народна песен.

 

София спечели първите места в категориите класическо пеене, поп пеене, флейта и рисуване на Международния фестивал "ART TALENTS" 2019 в Кушадасъ.

 

 

- В семейството ти има ли музиканти?

- Всички в семейството ми пеят хубаво. Баща ми сам се учеше да свири на кавал. Сега се упражнява на пианото. В момента никой от семейството ми обаче не се занимава с музика професионално.

 

 

 

- Посещавала си различни държави. Коя ти хареса най-много?

 – Всяка една страна е уникална по свой начин, но България остава първа в сърцето ми. В красива държава живеем, а природата е невероятна. Не ми харесва само това, че я замърсяваме. Надявам се занапред хората да се трудят все по-усилено и наравно. Забелязвам, че в България правим много неща едновременно, а това не ни се отдава много.

 

 

 

- Различава ли се публиката в чужбина от тази в България?

- В другите страни като Италия и Германия хората са по-запознати с класическата музика и могат да я оценят. У нас тържествата и концертите с подобен стил музика са значително по-малко.

 

- Имаш ли сценична треска?

- Много се притеснявам, преди да се кача на сцената, но когато изляза и видя публиката, постепенно се успокоявам. Музиката ме кара да се усмихвам.

 

 

- Какво мислят приятелите ти за твоята музика?

- Имам най-добрите приятели на света. Благодарна съм, че ме подкрепят и че се забавляваме заедно.

 

 

- Разкажи ми за отличията си в областта на музиката!

- На конкурс по флейта в хърватския град Сплит се конкурирах с мои връстници от пет различни държави. Не успях обаче да се сработя много добре с пианистката, която трябваше да свири с мен. Идеята беше да представим бързо песента, но минути преди качването ми на сцената още не бяхме уточнили как да я изпълня. Въпреки това се получи уникално – преливане на флейта с пиано… страхотно звучене. С песента „Искам да полетя” спечелих първо място на Детската мелодия на годината. Участвала съм и в събитията, свързани с 60-годишния юбилей на сцена на Янка Рупкина. Спечелих и Националната награда „Янка Рупкина“.

 

 

 

- Има ли преживяване на сцената, което няма да забравиш?

- За всеки музикант най-вълнуваща остава първата награда. Няма да забравя първото си „Гран при“, което спечелих на конкурс в Италия. Участвахме много българи.

 

София спечели първите места и в трите категории – флейта, поп и класическо пеене, и така заслужи единственото "Grand Prix" на международния конкурс “Le Stelle di Garda" в Gardesano, Италия.

 

 

- С кого споделяш успехите си след конкурс?

- С мама и татко!

 

- Каква музика слушаш?

- Обичам Майкъл Джексън, Йохан Щраус, Паша Христова, любима песен имам и на Modern Talking. Обожавам Лили Иванова. В колата имаме неин диск, който слушам непрекъснато.

 

 

- Какво правиш в свободното си време?

- Обичам да свиря на флейта и да пея. Понякога рисувам, пиша и играя. Обичам да чета. Любимите ми книги, които за жалост вече прочетох, са трите части на „Училището за добро и зло“. Иска ми се да има поне още една част.

 

 

 

- За какво мечтаеш?

- Мечтая да пея и да се развивам.

 

 

ИЛИЯНА МИТАКОВА

 

 

Четете още от рубриката „Надеждите на Варна“

 

Яница Георгиева: Мечтая някой ден да стана примабалерина

 

Максим Христов: Искам да съм този човек, който помага на изкуството да се развива!

 

Стефан Трифонов: Ако не пея, нещо вътре в мен остава неизказано

 

Александър Зайранов: Чувствам цигулката като част от себе си!

 

Димитър Аврамов: Прическата трябва да отговаря на стила и духа на човека!

 

Мишел Луканова: Искам всичко в гимнастиката да ми се получава от първия път!

 

Петя Панева: Мечтая музиката да е мой спътник за цял живот!

 

Мерая и Елиса Дончеви: Не си представяме живота без балет!

 

Димитър Николаев: Светът е цветен и рисуването го доказва!

 

Константина Георгиева: Емоцията да си на сцената не избледнява никога!

 

Соня Клисарова: Насила не се рисува, художникът сам трябва да усети момента

 

Желислав Николаев: Една снимка може да замести цяла книга!

 

Веселина Цветковска: Чрез танците аз общувам и чувствам!

 

Ели Пенчева: В театъра най-важна е истината!

 

Маринела Георгиева: Гримът е изкуство и страст!

 

Мариян Кънчев: Пиша със сърцето си!

 

Анна Неделчева: Трупането на опит е ключът към успеха

 

Ивона Георгиева: В България искам да уча и да се развивам!

 

Момчил Танев: Вярвам в идеите си!

 

Пламена Борисова: Учителите ни помагат да се изградим като личности

 

Денимир Неделчев: Преоткривам себе си във всеки дебат!

 

Радост Денева: Винаги защитавам позицията си!

 

Деница Русева: Усетила съм всеки ред, който съм написала!

 

Александър Габровски: Писането е рисуване с думи

 

Милица Иванова: Живея, за да пиша!

 

Даниел Луканов: Всеки от нас е лидер

 

Защо две 10-годишни момичета от Варна не обичат лятната ваканция?

Коментари

Новини Варна