IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
Варна 15°
Живот
08:10 | 28 юни 2019
Обновен: 08:23 | 6 май 2021

Донко Марков: Музиката е магия, която събира сродните души!

Българският фолклор ни прави по-добри хора, споделя младият изпълнител, спечелил първото издание на детския „Пирин фолк”, в рубриката „Надеждите на Варна”

По материала работи: Пламен Янков
Донко Марков: Музиката е магия, която събира сродните души!

Донко Марков е ученик в НУИ „Добри Христов” във Варна със специалност „Поп и джаз пеене”. Син е на Ваня и Марко Маркови, автори и изпълнители на фолклорни песни. Обучението си в Музикалното училище Донко започва с народно пеене. Решава да смени специалността си след 7 клас, защото, по думите му, импровизацията в джаза го привлича. През 2017 г. младият изпълнител печели първото издание на детския „Пирин фолк” в Сандански.

 

- Донко, как започна да се занимаваш с музика?

- С музика се занимавам още от 5-годишен. Първото ми излизане на сцена беше на конкурса „С песните на Калинка Вълчева” в Тервел. Спечелих първото място.

 

- Израснал си в семейство на музиканти. Това предопредели ли избора ти да пееш?

- По някакъв начин да. Вкъщи винаги се е слушало народна музика. Дори самите разговори у дома са на тази тема. Приятелите и колегите на родителите ми също са от тази сфера. Фолклорът е нашият свят. Въпреки това семейството ми никога не е очаквало от мен да пея. Моята баба е човекът, който откри, че фолклорът ме влече. С нея обичахме да гледаме предаване за българска народна музика. За мен беше голямо удоволствие да пея с изпълнителите. Бях подготвил и песен специално за родителите ми. Те ми споделиха, че в началото са подходили с недоверие към пеенето ми. Впоследствие обаче ми разказаха, че съм се справил доста добре. С времето започнаха да ме учат на някои народни песни и така се стигна до решението ми да участвам в конкурса „С песните на Калинка Вълчева”. Беше много емоционално преживяване. Участвал съм в музикални изяви в различните фолклорни области. Всяка сама по себе си е много специфична. За да изпълняваш песен от дадена област, трябва да усетиш нейната душа.  С времето човек разбира, че трябва да върви напред и да се развива. Може би именно заради това след седми клас смених специалността си в Музикалното училище, като реших да уча поп и джаз пеене. Това е нещо ново и различно от средата, в която съм израснал. Импровизацията в джаза ме привлече. Човек трябва да експериментира.

 

Донко с дуетната си партньорка Петя Панева и баща си Марко Марков.

 

 

- Какво е да бъдеш на една сцена с родителите си?

- Усещам подкрепата им. Чувствам се по-сигурен в себе си.

 

- Кога осъзна, че музиката е твоят път в живота?

- Записах да уча народно пеене в Музикалното училище след 4 клас. Тогава осъзнах, че музиката е пътят, по който искам да вървя. Бях сигурен, че искам да уча и да се занимавам с музика.

 

 

- Смяташ ли, че музиката възпитава?

- Излизането на сцената те мобилизира. Учи те да бъдеш организиран и да внимаваш за всичко, което се случва около теб. Също така контактът с публиката и реакцията на хората ти влияят. Има разлика между пълната зала, която реагира веднага, след като запееш, и по-малко хора, при които по-слабо се усеща обратната връзка.

 

 

- Притесняваш ли се, преди да се качиш на сцената?

- Винаги се притеснявам, преди да изляза на сцената. В такива случаи ми помага моята майка, на която съм изключително благодарен. Преди да се кача, тя ми казва: „Да кърти!”, което означава да пея като за последно. Това ме успокоява.

 

Петя Панева: Мечтая музиката да е мой спътник за цял живот!

 

 

- Сам ли предпочиташ да пееш, или в дует?

- Не може да се сравни усещането да пееш сам и с някого до себе си. Отговорността и в двата случая е огромна. Пял съм и в хор. Усещането е съвсем различно.

 

- Какво изпитваш, когато пееш?

- Най-голямо удоволствие ми носи емоцията на публиката, незаменимо е да чуеш някой да извика „Браво!”. Това е най-голямата радост за всеки изпълнител.

 

 

- През 2017 г. печелиш детския „Пирин фолк” в Сандански. Разкажи ми за участието си!

- За първи път решиха да направят детски конкурс, който се проведе в рамките на 25-ото юбилейно издание. Реших да се запиша, като се явих на предварителен кастинг. Конкуренцията беше голяма, от там дойде и цялото напрежение. Идеята на всеки изпълнител е да подбере такава песен, която да представи максимално добре гласовите му възможности. На конкурса се явих с песента „Болен лежи Катил Георги”, която е съчетание между бавна и бърза част. Обичам бавните песни, защото те имат най-голямо отношение към публиката. Гордея се, че съм първият изпълнител, спечелил „Детски Пирин фолк”. Чакам с нетърпение да навърша 16 години, за да мога да се явя при големите. С моята дуетна половинка Петя Панева искахме да участваме в „Пирин фолк”, но не ни разрешиха, тъй като аз попаднах в детската категория. В крайна сметка всеки конкурс за мен е възможност да отида на място, на което не съм ходил, и да изпея песен, която точно там не съм изпълнявал. Най-хубавото е, че се запознавам с много нови хора. Усещам, че по някакъв начин сме свързани. Музиката е магия, която събира сродните души.

 

 

 

 

- Какво послание искаш да носи музиката ти?

- Мисля, че все по-често ни липсва човещината. Българският фолклор ни прави по-добри хора. Ако се замисли човек върху посланията, заложени в текстовете на песните, ще си даде сметка, че наистина може да стане по-добър.

 

 

- Има ли момент на сцената, който няма да забравиш?

- През 2018 г. с Петя Панева бяхме в Кюстендил на Международния фолклорен конкурс „Пауталия”. По време на изпълнението ни възрастна жена от публиката излезе на сцената и започна да вика да спрем да пеем. Първоначално си помислихме, че й е станало лошо. Тя се качи при нас с думите: „Заклевам ви никога да не се разделяте”. Беше много трогателно и неочаквано.

 

Донко с певицата Калинка Вълчева и Петя Панева (вдясно).

 

- Кое е твоето вдъхновение?

- Всяка изява пред публика е ново вдъхновение. Най-важна е реакцията на хората, които те слушат и гледат. Наскоро със семейството ми се завърнахме от Челе ди Булгерия, градче в Южна Италия. Името в превод означава „български килии“. Всяка година през юни жителите му честват годишнина от поставянето на паметник на хан Алцек, брат на хан Аспарух.  Местните в градчето твърдят, че са българи. В Челе ди Булгерия може да видиш засадени в дворовете зеленчуци, така както в българските села. Планината, в подножието на която се намира градчето, се нарича България, както и най-високият й връх. На входа на града може да се види името, изписано на италиански и на български. Пълни ти се душата, когато видиш знамената на двете държави едно до друго. За трета година ходим в Челе ди Булгерия и хората вече ни познават. Догодина в училище започваме изучаване на втори чужд език и реших това да е италианският.  Обещах на хазяйката, при която отсядаме, следващия път, в който се видим, да й кажа поне нещо на италиански.

 

 

- Публиката в чужбина различава ли се от българската?

 - Хората в чужбина не могат да усетят емоцията на българската песен, защото не я разбират. Харесват много българските носии. Тази година за публиката в Италия бях подготвил специално песента Lasciatemi Cantare. На сцената носех и блуза, на която пишеше „Италия“ и сърце. Останаха приятно изненадани. 

 

 

- Има ли изпълнител, с когото мечтаеш да бъдеш на една сцена?

- За мен ще бъде удоволствие да бъда на сцената с всеки добър изпълнител.

 

- Каква според теб е причината младите хора да не слушат толкова много народна музика?

- Младите хора слушат народна музика със съвременен аранжимент. В момента именно такива песни набират популярност. Може би интересът към фолклора ще се възроди, ако намерят начин старите народни песни да бъдат представени със съвременен аранжимент от млади изпълнители.

 

 

- Какво правиш в свободното си време?

- В свободното си време пея. Почивам си и от музикалните изяви, тъй като ме изтощават емоционално. 

 

- За какво мечтаеш?

- Мечтая да бъда на сцената и да пея. Музиката е моят живот. Мечтая за собствен репертоар, който да ме отличава от останалите изпълнители. Името на певеца трябва да върви със заглавия, които са негови и хората да познават. За това мечтая.

 

 

- Какво предстои за теб оттук нататък?

- Ще участвам във фестивала „Фолклорна магия” в Банско на 13 юни. През август ще се включа и в празниците на Девня. 

 

ИЛИЯНА МИТАКОВА

 

 

Четете още от рубриката „Надеждите на Варна“

 

Маргарита Тодорова: Рисуването помага да опознаеш себе си, без да бъдеш наранен!

 

София Иванова: Музиката ме кара да се усмихвам!

 

Яница Георгиева: Мечтая някой ден да стана примабалерина

 

Максим Христов: Искам да съм този човек, който помага на изкуството да се развива!

 

Стефан Трифонов: Ако не пея, нещо вътре в мен остава неизказано

 

Александър Зайранов: Чувствам цигулката като част от себе си!

 

Димитър Аврамов: Прическата трябва да отговаря на стила и духа на човека!

 

Мишел Луканова: Искам всичко в гимнастиката да ми се получава от първия път!

 

Петя Панева: Мечтая музиката да е мой спътник за цял живот!

 

Мерая и Елиса Дончеви: Не си представяме живота без балет!

 

Димитър Николаев: Светът е цветен и рисуването го доказва!

 

Константина Георгиева: Емоцията да си на сцената не избледнява никога!

 

Соня Клисарова: Насила не се рисува, художникът сам трябва да усети момента

 

Желислав Николаев: Една снимка може да замести цяла книга!

 

Веселина Цветковска: Чрез танците аз общувам и чувствам!

 

Ели Пенчева: В театъра най-важна е истината!

 

Маринела Георгиева: Гримът е изкуство и страст!

 

Мариян Кънчев: Пиша със сърцето си!

 

Анна Неделчева: Трупането на опит е ключът към успеха

 

Ивона Георгиева: В България искам да уча и да се развивам!

 

Момчил Танев: Вярвам в идеите си!

 

Пламена Борисова: Учителите ни помагат да се изградим като личности

 

Денимир Неделчев: Преоткривам себе си във всеки дебат!

 

Радост Денева: Винаги защитавам позицията си!

 

Деница Русева: Усетила съм всеки ред, който съм написала!

 

Александър Габровски: Писането е рисуване с думи

 

Милица Иванова: Живея, за да пиша!

 

Даниел Луканов: Всеки от нас е лидер

 

Защо две 10-годишни момичета от Варна не обичат лятната ваканция?

Коментари

Новини Варна