Максим Христов: Искам да съм този човек, който помага на изкуството да се развива!
Денят на откриването на моята първа самостоятелна изложба беше един от най-хубавите в живота ми, споделя младият художник в рубриката „Надеждите на Варна“
Публикувана: 22 Mar 2019 | 8:20

Максим Христов е ученик в НУИ „Добри Христов“ във Варна. Възпитаник е на школата по рисуване на Радко Мурзов. Първата си самостоятелна изложба младият художник подрежда в края на 2018 година.

 

- Макс, как разбра, че рисуването ще бъде част от живота ти?

- Рисувам от много малък. Родителите ми ме записаха в школата на Радко Мурзов, когато бях първи клас. С времето започнах да се явявам на конкурси и да печеля награди. Затова реших след 5 клас да кандидатствам в НУИ „Добри Христов“. Харесвам училището си, защото преподавателите са изключително добри хора и истински професионалисти. Ателиетата, в които рисуваме, са хубави. Ако не бях в него, нямаше да постигна успехите, които имам. 

 

„Улични артисти”

 

 

- Спомняш ли си първата рисунка, която направи?

- Като дете обичах да изрязвам от картон анимационни герои, с които си играех. Правех го, защото точно от любимите ми филмчета не продаваха играчки. Имах много, може би съм направил над 300. Това ми беше хоби, харесваше ми повече дори и от рисуването. И до днес пазя някои от тях.

 

- Разкажи ми за твоята техника и стил на рисуване.

- В момента рисувам основно с маслени бои. Наблягам на фигуралните композиции, понякога съчетани с експресивни фонове. Правя също така компютърни графики и плакати за изложби и концерти. Фигурите са много важна част от картините ми. Ако искам да са нарисувани анатомично вярно, трябва да внимавам с изобразяването на всеки един мускул и съотношението му в човешкото тяло да изглежда добре. По-лесно мога да пренебрегвам някои подробности при природата. Например всяко дърво е различно и уникално, каквото е Кривото дърво в Морската градина. Няма строго указана линия, която трябва да спазвам. Направих вече самостоятелна изложба, като ме съветваха да обърна повече внимание на човешката анатомия.

 

„Олимпийски борци”

 

 

- Колко време ти отнема да нарисуваш една картина?

- Ходя на училище и не ми остава много време да рисувам. Обичам лятната ваканция, защото тогава се отдавам на изкуството. Най-много време ми отнема да измисля какво искам да нарисувам и да го скицирам. Консултирам се с учителите, за да дам най-доброто, на което съм способен. Може би целият процес отнема около 3 седмици, зависи и от размера на картината.

 

- Къде най-много обичаш да рисуваш?

- Най-често рисувам у дома. Там се чувствам най-комфортно. Случва се да прекарвам цели дни и в ателиетата в училище, където мога да се допитам до учители.

 

„Паунът и птицата”

 

 

- В края на миналата година стана факт първата ти самостоятелна изложба. Как се роди идеята?

- Освен голямото желание, което имах, ме мотивираха и моите приятели Антон и Вероника, които направиха съвместна изложба. Исках да покажа на какво съм способен, защото смятам, че с времето се справям все по-добре. Все пак, за да стана известен художник, трябва да представям творбите си. Радвам се, че медиите дават гласност на успехите на младите хора. Вдъхновява ме реакцията на обществото, публиката и на хората, които помагат за популяризирането. Хубави неща се случват в страната ни и съм щастлив, че медиите ги отразяват.

 

 

- Как избра кои картини да бъдат включени в нея?

- Избрах най-добрите си картини, като всички те са нарисувани през едно лято. В изложбата включих компютърни графики, картини, направени с маслени бои, както и пейзажи, за да покажа, че мога да рисувам и в класически, и в импресионистичен стил.

 

 

 

- Посещаваш школата на големия ни художник Радко Мурзов. Кое е най-важното нещо, което научи от него?

- Радко Мурзов ме научи да използвам цветовете в картините си. Показа ми първо темперните бои, впоследствие акварелните и маслените. Винаги ме подкрепя, както мен, така и всеки от школата си. Той дава съвети, но не налага мнението си.

 

 

- Какво ти дава изкуството?

- Изпитвам наслада и гордост, когато рисувам, а крайният резултат ми носи удовлетворение. Мечтая някой ден да стана още по-добър художник, а надявам се и известен. По този начин ще мога да участвам в различни каузи. Искам да съм този човек, който помага на изкуството да се развива. А денят на откриването на изложбата… беше един от най-хубавите в живота ми.

 

 

 

 

- А какво послание искаш да носят твоите картини на останалите?

- Много познати на семейството ми казват, че не разбират от изкуство, когато гледат картини. Не е така, всеки разбира изкуството по различен начин. Важно е човек да се замисли какво точно му харесва. Колкото повече гледаш, толкова повече научаваш. Аз самият също научавам по нещо ново в изкуството всеки ден.

 

„Форми”

 

 

- Ако трябва да си направиш автопортрет, на какво би наблегнал?

- Със сигурност около мен ще има много платна и ще държа палитра с четка. Все пак това съм аз. Ако не бях художник, не знам с какво друго бих се занимавал.

 

- Разкажи ми за постиженията си в областта на изкуството.

- На изложбата беше залепен голям лист, на който бяха представени всички мои награди. Не са важни те обаче, а трупането на опит. Старая се да усъвършенствам рисуването на човешкото тяло.

 

„Червен флаг”

 

 

- Коя е последната идея, която нарисува върху платното?

- Изобразих строежа на паметника Стоунхендж, като направих проучване как точно е построен. На преден план нарисувах трима силни мъже, които с много усилия дърпат въже. Идеята е да личи тежестта на товара. Група от 20 мъже, които теглят къс от сините камъни от Стоунхендж, е на заден план. Човешката мощ присъства като мотив в почти всички мои картини, може би и затова следващата ми изложба ще носи името „Сила”. Смятам да нарисувам и жени, защото също не са за подценяване. Важното е да се мисли картина за картина, не за крайния резултат. Учителят ми по рекламна графика Светлан Стефанов казва: „Ти рисувай, всичко друго ще си дойде само“.

 

„Строежът на Стоунхендж”

 

 

- Имаш ли любим художник?

- Любимо ми е творчеството на Климт, Рубенс, Пикасо… Ван Гог е всепризнат художник, а Матис бих определил като импресионист. Твърде много са художниците, които са вдъхновение за младите. Затова и в училище две години изучаваме усилено история на изкуството. Започваме от праисторията, а дори и оттогава има произведения, които много харесвам. В пещерата Алтамира има толкова уникални рисунки.

 

- Откъде черпиш вдъхновение?

- Вдъхновява ме да представям мъжкото тяло с цялата му грубост, но понякога и грация. Идеи черпя и от други художници. Сега работя над картина, изобразяваща бой със зверове. Вдъхновена е от творбата на Рубенс „Лов на тигри“. В началото започнах с тема, близка до неговата, но впоследствие заложих на битката като цяло.

 

 

„Симулация в синьо”

 

 

- С какво друго се занимаваш в свободното си време?

- Не се различавам много от хората на моята възраст. Обичам да играя игри с приятелите ми. Прекарвам доста време и с приятелката ми Анди. Обичам да търся информация в интернет. Все пак по този начин можеш да разбираш нови неща и да се развиваш.

 

- За какво мечтаеш?

- Мечтая на първо място семейството ми да е здраво. Искам да бъда художник. Хубавото е, че реализацията няма крайна точка, а аз това искам – да направя колкото мога повече. Мечтая да знам много и да рисувам много добре. Много ме вдъхновява моят учител Светлан Стефанов. Той е добър както в рекламното, така и в изящното изкуство. Сякаш знае отговорите на всички въпроси. Искам и аз да бъда такъв човек.

 

„Свобода на духа”

 

 

- Какво предстои за теб оттук нататък?

- За начало смятам да завърша картината, която рисувам в момента. В малко по-далечното бъдеще се надявам да направя още две изложби до края на 12 клас. След завършването си смятам да кандидатствам в София в Националната художествена академия с живопис. Магистратурата може запиша в чужбина. Това обаче тепърва предстои в бъдещето, а аз не искам да мисля толкова напред.

 

 

ИЛИЯНА МИТАКОВА

 

Четете още от рубриката „Надеждите на Варна“

 

Стефан Трифонов: Ако не пея, нещо вътре в мен остава неизказано

 

Александър Зайранов: Чувствам цигулката като част от себе си!

 

Димитър Аврамов: Прическата трябва да отговаря на стила и духа на човека!

 

Мишел Луканова: Искам всичко в гимнастиката да ми се получава от първия път!

 

Петя Панева: Мечтая музиката да е мой спътник за цял живот!

 

Мерая и Елиса Дончеви: Не си представяме живота без балет!

 

Димитър Николаев: Светът е цветен и рисуването го доказва!

 

Константина Георгиева: Емоцията да си на сцената не избледнява никога!

 

Соня Клисарова: Насила не се рисува, художникът сам трябва да усети момента

 

Желислав Николаев: Една снимка може да замести цяла книга!

 

Веселина Цветковска: Чрез танците аз общувам и чувствам!

 

Ели Пенчева: В театъра най-важна е истината!

 

Маринела Георгиева: Гримът е изкуство и страст!

 

Мариян Кънчев: Пиша със сърцето си!

 

Анна Неделчева: Трупането на опит е ключът към успеха

 

Ивона Георгиева: В България искам да уча и да се развивам!

 

Момчил Танев: Вярвам в идеите си!

 

Пламена Борисова: Учителите ни помагат да се изградим като личности

 

Денимир Неделчев: Преоткривам себе си във всеки дебат!

 

Радост Денева: Винаги защитавам позицията си!

 

Деница Русева: Усетила съм всеки ред, който съм написала!

 

Александър Габровски: Писането е рисуване с думи

 

Милица Иванова: Живея, за да пиша!

 

Даниел Луканов: Всеки от нас е лидер

 

Защо две 10-годишни момичета от Варна не обичат лятната ваканция?

Коментари ( 0 )