Мартин Минчев: Мечтая да играя в „Манчестър Юнайтед“

Мартин Минчев е един от най-перспективните млади футболисти у нас. Роден е на 22 април 2001 година във Варна и седемгодишен започва да тренира в школата на „Черно море“. На 23 април 2017 г., ден след като навършва 16 години, дебютира в представителния тим на „моряците“, воден от треньора Георги Иванов при победа с 3:2 срещу „Локомотив“ (Пловдив), заменяйки в 76-ата минута Иван Коконов. Така става най-младият футболист, дебютирал за „Черно море“ в елитната дивизия. През юни 2017 г. Минчев изкарва 5-дневен пробен период в италианския ФК „Торино“, където изиграва един мач със състава до 17 години, отбелязвайки хетрик. На 30 март 2018 г. реализира първия си гол в официален двубой с екипа на „Черно море“, с който открива резултата при победа с 2:1 срещу „Пирин“ (Благоевград).

 

Играл е за всички юношески национални гарнитури, а на 22 март 2019-а става най-младият варненски футболист, дебютирал за представителния тим на България. Минчев се появява в игра в 82-ата минута на европейската квалификация срещу отбора на Черна гора, завършила 1:1. В самия край на мача младият нападател можеше да донесе успеха на България, но изстрелът му премина на сантиметри от страничната греда.

За мечтите си във футбола и големите истини, на които го е научила любимата игра до момента, говори футболист номер едно на Варна за 2019-а в рубриката „На спортна вълна“...

 

 

- Марти, за националния отбор на България предстои важен плейоф срещу отбора на Унгария, който макар да беше отложен би трябвало да се изиграе през лятото. Какви са твоите очаквания?

- Моите очаквания са да победим, разбира се. Унгария е отбор на добро ниво, но ние ако покажем играта, на която сме способни, смятам че можем да се поздравим с победа. Убеден съм, че всеки футболист, който облече националната фланелка е мотивиран на сто процента да се раздаде във всеки мач за успеха.

 

- Ти сравнително от скоро си в националния отбор. Какво означава лично за теб да носиш националната фланелка?

- За мен е голяма чест да нося фланелката на националния отбор и да играя за България!

 

- Как те приеха съотборниците? Ти заедно с Вальо Антов сте най-младите в отбора...

- Добре... Колективът е чудесен и всичко е наред.

 

 

- Превърна се в един от основните играчи за „Черно море“ през предишния и настоящия сезон. Как се чувстваш в отбора, придоби ли нужното самочувствие с натрупването на повече мачове за представителния тим?

- Със сигурност имам малко повече самочувствие, но знам, че това е само началото на моя път във футбола. Продължавам да работя, да давам всичко от себе си на всяка тренировка и във всеки мач, това е единственият начин за успех според мен.

 

- Спомняш ли си дебюта си в мъжкия тим?

- Да, помня, го разбира се. Излязох за първи път с фланелката на представителния тим на „Черно море“ в мач срещу „Локомотив“ (Пловдив), тогава победихме... Няма как да забравя такива моменти...

 

 

- Какво беше чувството тогава?

- В първия момент не успях дори да осъзная какво точно ми се случва. Когато си дадох сметка, че съм забелязан и съм получил своя шанс да се докажа в големия футбол това ме мотивира много, освен че ме направи безкрайно щастлив.

 

 

- Спомняш ли си кой пръв ти подаде ръка в мъжкия тим и лесно ли се адаптира?

- Естествено, че това беше тогавашният капитан на отбора Жоро Илиев. Благодарение на подкрепата, която срещнах, успях да се приспособя по-бързо към колектива. В началото бях малко срамежлив, но се поотпуснах с течение на времето...

 

 

- Отстрани погледнато, при теб преходът от детско-юношеския към мъжкия футбол се случи сравнително плавно, за доста момчета обаче този период е доста тежък, някои не успяват да се справят... Какво ще посъветваш тези, на които им предстои?

- Със сигурност има разлика между юношеския и мъжкия футбол. Темпото е по-бързо, единоборствата по-тежки. Според мен най-важното е да са спокойни, да играят със самочувствие, когато им се даде шанс и да се раздават на сто процента във всеки мач и във всяка тренировка.

 

 

- Предимно психологическа ли е бариерата, която трябва да се премине?

- За някои това е основната трудност, да... Колкото по-бързо бъде премината тази бариера, толкова по-голям е шансът за развитие във футбола и за постигане на успехи. Пак казвам, най-важното е да бъдат спокойни и да се стремят да показват своята игра, това на което са способни.

 

- Защо избра футбола като дете и кога започна?

- Започнах да тренирам футбол, когато бях на 7 години. Много ми харесваше да играя на улицата с децата от квартала. С дядо ми ходех често на мачове на „Черно море“, отборът е в сърцето ми още от дете. Така се запалих по футбола и се появи страстта да се развивам в този спорт.

 

 

- Спомняш ли си първата си тренировка при децата, беше ли развълнуван?

- О, да със сигурност. Бил съм едва на седем, няма как да не бъда притеснен. Добре, че имаше още едно момче от класа ми, което ме подтикна да се запиша в школата на „Черно море“. Започнах да тренирам при Страхил Байчев, след което преминах през доста треньори в академията на „моряците“, последно работих с Мартин Христов, преди да премина в мъжкия тим.

 

- Кое е най-важното, което научи от треньорите си през годините?

- От всеки треньор съм научавал по нещо и продължавам да уча всеки ден... Най-важното, което съм разбрал до момента е, че във всеки един момент трябва да бъдеш себе си, да играеш своята игра и да се раздаваш максимално.

 

 

- Какви качества разви у теб футболът до сега?

- Футболът ми е дал много. Направи ме по-самоуверен, научи ме да не се притеснявам да изразявам мнението си.

 

 

- Има ли нещо, което ти отне?

- Изобщо не го приемам по този начин. В никакъв случай не съжалявам за времето, което съм прекарал в тренировки и спазване на режими, вместо в безцелно обикаляне по заведенията... Това със сигурност е помогнало за моето развитие в спорта.

 

 

- Напоследък доста се заговори за твой трансфер в друг клуб. В кой отбор мечтаеш да играеш един ден?

- Любимият ми отбор е „Манчестър Юнайдет“ и голямата ми мечта един ден е да играя за него. Мечтая да играя голям футбол... На този етап бих обмислил много внимателно евентуален трансфер, в зависимост от това какви са предложенията, всичко е доста комплексно, но не бих се хвърлил на сляпо...

 

- Повече приятелства или повече завист срещна в спорта?

- Аз съм такъв човек, че помня повече добрите моменти. Затова се съсредоточавам върху приятелите, които срещнах покрай футбола, за друго не мисля...

 

 

- Близките ти идват ли понякога на мачове да те гледат, радват ли се на напредъка ти във футбола?

- Винаги идват на домакинските ни мачове на стадион „Тича“ и разбира се, че подкрепят всяка една моя крачка във футбола.

 

- Кои са идолите ти във футбола?

- Кристиано Роналдо е един от играчите, които харесвам още от дете. Дори на първата си тренировка отидох с негова фланелка. Жоро Илиев е друг футболист, на когота се възхищавам. В момента много харесвам играта на Килиан Мбапе.

 

 

- Кой е най-важният фактор, който извежда един отбор до победата според теб?

- Аз мисля, че във футбола решаваща роля има добрият колектив. Ако всеки се раздава максимално и подкрепя съотборниците си, когато имат нужда, така се печелят мачовете...

 

- Как се изгражда добрият колектив и доколко е важна ролята на терньора в този процес?

- Със сигурност треньорът има важна роля, но футболистите също трябва да помагат за сплотяването на колектива, като се подкрепят, както на терена, така и извън него. Всички трябва да са наясно, че имат обща цел, която могат да изпълнят само ако са заедно.

 

 

- Добър ли е в момента колективът в „Черно море“?

- Със сигурност!

 

 

- Клубът е сред тези в България, които притежават доста верни фенове. Доколко е важна подкрепата на публиката, според теб?

- Всички в отбора сме благодарни на феновете за подкрепата. Това много помага за мотивацията ни във всеки един мач да победим.

 

 

- Беше избран за футболист номер едно на Варна за 2019-а, какво означава за теб това признание?

- Разбира се, че ме прави много щастлив. Аз го казах и по време на награждаването и съм убеден, че нямаше да спечеля тази награда без помощта на съотборниците си и без доверието, което треньорите ми гласуват.

 

 

- След доброто ти начало в мъжкия футбол, за какво мечтаеш от тук нататък?

- Искам да се развивам и да стигна до най-високото ниво във футбола!

 

 

- В краткосрочен план, какво смяташ, че можеш да постигнеш с „Черно море“?

- Иска ми се да спечелим Купата на България, веднъж вече се е случвало, надявам се и аз да изпитам тази радост като футболист на „Черно море”. И да играя евртурнири с екипа на „моряците“.

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Снимки: ИВАЙЛО БОРИСОВ, ПФК „ЧЕРНО МОРЕ“