Живот

08:27 | 13 септември 2019

Обновен: 02:31 | 20 април 2024

Моника Желязкова: Само качествената творба може да докосне душата и ума

Преоткрих себе си, докато пишех първата си стихосбирка „Където морето докосва брега“, споделя младата авторка в рубриката „Надеждите на Варна“

По материала работи: Пламен Янков

Моника Желязкова: Само качествената творба може да докосне душата и ума

Моника Желязкова е млада поетеса от литературния клуб „Касталия“ към ОДК – Варна, с ръководител Магдалена Маркова. Възпитаничка е на Професионалната гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“. През месец май тази година издава първата си стихосбирка „Където морето докосва брега“. В началото на август Моника се включва и в най-голямото пътуващо книжно изложение у нас - „Алеята на книгата“. Тя споделя, че освен в писането преоткрива себе си и в дизайна. Затова е решила да продължи образованието си в Техническия университет във Варна със специалност „Индустриален дизайн“.

- Мони, как започна да пишеш?

- Бях на 11 години, когато написах първата си творба. По-сериозно обаче се занимавам с литература от около 4 години. След 7 клас присъствах на представяне на литературния клуб „Касталия“ към ОДК – Варна, с ръководител Магдалена Маркова, но така и не успях да се запиша. Две години по-късно реших, че е време да опитам. В клуба написах и първото си стихотворение „Есенно море“. По този начин започнах да изразявам емоциите си и да споделям на листа хартия по-чувствените моменти, които преживявам. В началото в школата всички ми бяха чужди, но с времето намерих много приятели и сродни души.

- Спомняш ли си първата творба, която написа?

- За първата ми творба ме вдъхнови известен писател, но скоро след това спрях да пиша. На по-късен етап реших, че ще отделям повече време на поезията. Рядко пиша проза, формата на изразяване зависи от начина, по който се чувствам.

- През месец май представи първата си самостоятелна стихосбирка „Където морето докосва брега“. Какво е посланието на тази книга?

- Тя представя последните 3-4 години от моя живот – най-ценните и лични изживявания, от най-големите разочарования до най-щастливите ми моменти. Преоткрих себе си, докато я пишех. На листа представям тези неща, които не успявам да кажа с думи пред хората. За мен морето е всичко. Книгата носи заглавието „Където морето докосва брега“ от едноименното стихотворение в нея. В него пиша за любовта между морето и самия бряг. Съществува фраза, която гласи, че няма живот след морето. Може би тя най-точно описва моите чувства към морската шир.

- Наскоро участва в „Алеята на книгата“. Какво научи по време на най-голямото книжно изложение у нас?

- „Алеята на книгата“ позволява на хората да чуят тези неща, които не искат да осъзнаят. Според мен трябва да се правят повече подобни мероприятия, чрез които да може да се привлече вниманието на публиката, за да се провокира интерес към литературата. Малко хора в днешно време четат. Аз съм млад автор и ми стана изключително обидно, че липсваше интерес от страна на читателите. Видях как хората подминаваха щандовете с книги, без дори да ги погледнат. Останах разочарована от минувачите, които много бързо губят интерес към случващото се, а не трябва да е така.

- Какви са темите, които най-често присъстват в творбите ти?

- Почти цялата книга, която издадох, е посветена на любовта и морето, защото те са свързани.

- Какво е литературата за теб?

- Тя е съкровище, без което не можем. Тя е страст. Намирам вдъхновение и успокоение в литературата. Изключително много обичам да чета и да пиша.

- Какво послание искаш да носят творбите ти?

- В живота има и трудни, и хубави моменти. Важното е да ценим всеки един от тях и да извлечем положителното.

- Има ли място, на което пишеш най-лесно?

- За мен най-специалното място за писане е на брега на морето и на пристанището. Там намирам своето вдъхновение.

- Какви качества според теб са нужни на добрия писател?

- Най-важното е творецът да чувства… всичко да идва от сърцето и да преминава през сърцето. Само качествената творба може да докосне душата и ума. Тогава придобива истинската си форма.

- Разкажи ми за отличията в областта на литературата…

- Всички мои постижения са еднакво значими. Не ги разделям в зависимост от това дали са от национален или регионален конкурс. Най-значимата награда са читателите на всяка една книга или произведение. Спомням си, че първото си отличие спечелих със стихотворението си „Есенно море“ от конкурса „Аз обичам морето“ в Бургас.

- Какво мислиш за електронните книги?

- Не виждам нищо лошо в електронните книги, но те отново ни връщат към компютъра. Най-добрата книга е на хартиен носител. Не можеш да докоснеш същината на книгата, когато е електронна. Тя акцентира върху модернизацията, в която младите хора деградират. Според мен книгата трябва да откъсне човек от реалността, в която живее. Когато ползва електронно устройство, той не може да вникне в самото съдържание.

- Кои автори са ти повлияли с творчеството си?

- Един от любимите ми писатели е Димитър Талев. Панайот Марков изключително много ми повлия. В съвсем друга област е, но също много харесвам творчеството на Иво Сиромахов. Искам от всеки автор да взема по малко и от това, което съм прочела, да сформирам нещо мое. Най-много се влияя от писателите на моята възраст.

- Промени ли те литературата?

- Литературата ме направи човек. Хората, които четат и пишат, живеят много повече от останалите.

- Откъде черпиш вдъхновение?

- Аз пиша в моментите, в които съм преживяла някаква лична драма, или съм видяла нещо, на което съм се възмутила. Трансформирам го и го представям в стих. Всичко може да ме вдъхнови.

- Имало ли е момент, в който си искала да се откажеш от писането?

- Момента, в който реших да напиша книгата, изпитах най-голямото колебание дали да я издам. Почувствах се несигурна, но това е моя детска мечта и реших да я сбъдна.

- А какво мислят приятелите ти за тази твоя страна?

- Те ме подкрепят, някои останаха възхитени. Дълго време пазих в тайна творбите си. Исках да разберат, че пиша чак, след като издам книгата и всичко е официално. Винаги съществува онзи момент, в който се разколебаваш и плановете ти да не се осъществят.

- Какъв съвет би дала на други млади хора в България, които се опитват да пишат и публикуват?

- Важно е да продължат да го правят, защото ние сме бъдещето и ние сме хората, които можем да променим всичко. Мисля, че е хубаво да четем произведения на нашите връстници, защото изказът и разбиранията ни са сходни.

- Освен литературата кои са другите ти страсти?

- Занимавам се с интериорен дизайн. Това е следващата ми страст след писането, защото виждам изкуството и в двете неща. Успявам да намеря баланса между тях, защото и рисуването, и дизайнът идват от сърцето.

- За какво мечтаеш?

- Мечтая да водя нормален и спокоен живот. Надявам се да успея да се реализирам като личност.

ИЛИЯНА МИТАКОВА

Четете още от рубриката „Надеждите на Варна“

Антон Кръстев: Същинското изкуство се ражда от експеримента

Донко Марков: Музиката е магия, която събира сродните души!

Маргарита Тодорова: Рисуването помага да опознаеш себе си, без да бъдеш наранен!

София Иванова: Музиката ме кара да се усмихвам!

Яница Георгиева: Мечтая някой ден да стана примабалерина

Максим Христов: Искам да съм този човек, който помага на изкуството да се развива!

Стефан Трифонов: Ако не пея, нещо вътре в мен остава неизказано

Александър Зайранов: Чувствам цигулката като част от себе си!