Жасмина Манолова: Защо да остана във Варна?

Аз съм едно обикновено момиче, живеещо в един от милионите градове по света-Варна, и със следващите споделени мисли не бих желала да внушавам абсолютно нищо на някого, а просто да изкажа своята гледна точка.

Още в началото ще призная, че нерядко си втълпявам, че съм се родила на място без перспективи, на място, където няма шансове за реализация, в общество, непроявяващо толерантност към творците и различните, някъде, където се чувствам не на мястото си. Но това начало е твърде песимистично и размислите ми са прекалено крайни, затова нека започна по различен начин. Всеки от нас - хората, е създаден с определена цел. Още от момента, в който човек се роди, той вече е част от света и започва да следва предначертанията на съдбата си, при което родното му място губи своето значение, защото с достатъчно силна воля и упоритост, всеки може да постигне идеалите си, без да бъде повлиян от произхода си. За да съществуваме в хармония със заобикалящия ни свят е достатъчно да се научим да оценяваме доброто и наистина значимото в живота, да бъдем благодарни за това, което имаме, колкото и наивно да ни звучи.

Да, така е! Варна има и своите позитивни страни,но същото важи и за останалите градове, села и области по Земята. Колкото и лесно да ни се струва взимането на решението да напуснем мястото, където сме били родени, все пак нещо отвътре постоянно би ни измъчвало, дали сме постъпили по-най правилния за нас начин.

Според мен, си струва поне да опиташ. Поне да опиташ да внесеш някаква промяна. Един опит да споделиш с обществото това, което други не се осмеляват. Та как иначе ще се развием?! Ако се замислим, по-трудно ни е да останем и навярно това ни плаши. Знаем, че щом заминем, няма да носим пряка отговорност за състоянието на дадения град, но ще се чувстваме хиляди пъти по-виновни, ако се застоим по местата си и същевременно бездействаме, като само се оплакваме. Нека престанем да го правим и да се замислим! Навсякъде по света има хора, живеещи при нечовешки условия, намиращи се на ръба на оцеляването. "Добре" ще кажете вие, но защо да се сравняваме с жители от Третия свят? А защо пък не? - бих попитала аз. Та нали те са човешки същества, които изпитват същите нужди като нас и имат същите мечти като нас, молят се на боговете си досущ като нас! Може би само тогава, когато направим сравнението, бихме могли да съзрем с колко много всъщност разполагаме.

Днес една голяма част от човечеството се стреми към материалното, затова естествено общото мнение да бъдеш успял, е да си добре финансово осигурен... И колкото повече печелиш, толкова повече искаш, докато накрая това не се превърне в единствена цел и забравиш за всичко останало. За щастие се намират места, където все още човек може да се усамоти, да открие баланса в себе си и да се абстрахира от така отдалечения от духовното живот. Вярвам, че е възможно желаното спокойствие да се постигне в по-малки селища, например във Варна. Започвам да се убеждавам все по-силно, че щом съм била създадена тук, най-вероятно е имало причина да стане така. Когато пътуваме, опознаваме специфични култури и традиции, за които често казваме, че са по-добри, по-стойностни и интересни от нашите, но като ги приемем и заменим собствените си, какво всъщност правим? Важно е и да обърнем внимание, че по време на пътешествията ни се докосваме за твърде кратко до различния свят и не можем да бъдем напълно сигурни, че сме готови да заживеем сред него за постоянно, защото всяко нещо има и отрицателни страни, а ние почти винаги се сещаме и съжаляваме за хубавите, чак когато попаднем на лошите.

Ще остана във Варна, защото надеждата ми за разумна промяна е непоколебима. Все пак "Надеждата и страхът са неразделни", както е казал Франсоа де Ларошфуко. Страхувам се, че най-ценното от града: атмосферата, съчетаваща история и младежки дух, възможността да желаеш да се бориш за постигане на целите си, може да бъде съсипано, както и че моите усилия няма да бъдат достатъчни. И именно затова не съм спирала да се надявам, че не съм единствената, която вярва в развитието и която е благодарна, за нещата, които може и притежава. Все пак надеждата умира последна, нали?

Жасмина Манолова Манолова

16 години

Гр. Варна

ЛК „Касталия” при ОДК- Варна

Xд клас, ГПЧЕ“Йоан Екзарх“

Четете още До 31 януари изпращайте есета за Конкурса на Медийна група Черно море

Анжелик Антониу: Защо да остана във Варна?

Петър Петров: Защо да остана във Варна?

Мила Влайкова: Защо да остана във Варна?

Вероника Кираджиева: Защо да остана във Варна?

София Филева: Защо да остана във Варна?

Габриела Жекова: Защо да остана във Варна?