Георги Атанасов: Добрият колектив държи ХК „Локомотив“ (Варна) на върха
Нашият отбор заслужава да играе в Европа, доказали сме го, заяви хандбалистът в рубриката „На спортна вълна“
Публикувана: 5 Jun 2019 | 8:30
Снимка Пламен Гутинов

Георги Атанасов играе хандбал вече 10 години. Харесал спорта от първото влизане в залата. Хандбалът го привлякъл с атрактивните си разигравания. Георги е част от шампионската селекция на Никола Карастоянов в родния хегемон „Локомотив“ (Варна), който продължава серията си от 74 официални двубоя в България без загуба. „Железничарите“ за трета поредна година спечелиха дубъл, като заслужиха шампионската титла и купата на страната. Отборът е с най-много титли у нас, общо 11. Най-голяма радост, по думите на Георги, му носи възможността да играе за националния отбор, на който селекционер отново е Никола Карастоянов. Разговаряме дни преди отпътуването на тима за международен турнир в Грузия, където България е в една група с домакините, с Малта, със САЩ, с Нигерия и Ирландия.

 

 

- Георги, за трета поредна година с отбора на „Локомотив“ постигнахте дубъл, като спечелихте шампионската титла и Купата на България. На какво се дължи тоталната ви хегемония у нас?

- Ние сме заедно вече пет години, много сплотен е колективът в отбора, помагаме си взаимно, помежду ни няма спорове и караници. Мисля, че благодарение на това успяваме да вървим напред и това ни държи на върха толкова години. Треньорът също много дава за отбора и успява да ни мотивира за всеки мач, въпреки че напоследък му е все по-трудно, тъй като реално в България нямаме конкуренция.

 

- Трудно ли се играе като фаворит?

- Много… В някои мачове знаем, че дори само да излезем на терена и вече можем да бъдем сигурни, че ще победим. Подценяването на съперника понякога води до отпускане на отбора, но не е толкова фрапиращо, че да ни коства крайния успех.

 

- Тази година, въпреки че отново нямате загуба, се получиха някои по-оспорвани мачове, поне от гледна точка на резултата. Подценяването на съперника ли е причина за тях, или е възможно някои от отборите все пак да се развиват и шампионатът за в бъдеще да става по-добър?

- Надявам се това да се случи. За всички е ясно, че в останалите отбори не се работи както в нашия, много ще се радвам, ако това се е променило, поне в някои от тях, за да се получи догодина по-конкурентно първенство, защото в настоящата ситуация буквално ни умира желанието за игра, нямаме никаква мотивация, пак ще повторя, не знам треньорът как успява да ни „вдигне“ за всеки мач.

 

- Това, че за поредна година не се намериха спонсори, за да играете в евротурнирите, предполагам също влияе негативно на мотивацията ви да продължавате с хандбала?

- Нашият отбор заслужава да играе в Европа, доказали сме го! Играем на много добро ниво и се надявам тази година да намерим спонсор. В България показахме, че няма кой да ни победи за момента и е време най-сетне да излезем да играем в чужбина.

 

 

- Хубавата новина в хандбала е, че се възроди националният отбор след 6-годишно прекъсване…

- Така е, това ни дава стимул да покажем какво можем и извън пределите на страната. Смятам, че се представихме добре на първия турнир в Люксембург. Постигнахме две победи – с 24:20 над Великобритания и с 35:28 над Ирландия, и загубихме само от домакините  със 17:36. Успехът над Великобритания беше първа победа за страната ни от 11 години насам. Класирахме се втори в групата, но това не беше достатъчно, за да продължим напред в квалификациите за Европейското първенство през 2020 година. Сега имаме нов шанс, тъй като ще участваме на турнир в Грузия, на който най-добре представилият се отбор от Стария континент ще се класира за следващата фаза на квалификациите. Състезанието е от 8 до 16 юни. Първият двубой на България от програмата е на 8 юни срещу Малта, ден по-късно играем със САЩ, на 10 юни - с Нигерия, на 12-и - с Ирландия, а последният ни двубой от група Б е на 13 юни срещу домакините от Грузия. Полуфиналите и финалът, както и двубоите за разпределение на местата до 12-о, са на 15 и 16 юни. Надявам се да се представим добре.

 

- Какви са целите, които си поставяте за този турнир, и преодолими ли са съперниците в групата?

- Мисля, че са преодолими. Като цяло отборите са равностойни. Няма някой, за когото да кажа отсега, че ще ни победи с голяма разлика, или друг пък, който ние да подценим. Не сме си поставили конкретни цели, но най-важното е да се представим достойно, тъй като играем за България. Всичко зависи от нас…

 

- Кой от съперниците изглежда най-силен според предварителното проучване, което сте направили за тях?

- Домакинът Грузия смятам, че е отбор на добро ниво. Но докато не видим съперниците на терен, е трудно да предположим. Предвид това, че толкова години не е имало национален отбор, не сме играли срещу повечето отбори. Анализираме ги по видеоклипове, но друго е, когато излезем срещу тях на терена.

 

- С какво изостава страната ни по отношение на хандбала в сравнение с водещите сили и какво трябва да се направи, за да се развива по-добре?

- Според мен главната разлика е във финансирането и в намирането на спонсори. В другите страни хандбалът е сред най-популярните спортове, а тук е почти на дъното… Тук, във Варна, например нямаме подходяща зала, в която да играем, как да привлечем спонсори или публика при тази ситуация… Много е трудно… А в другите страни тези въпроси са уредени. Това мотивира състезателите и им дава възможност да водят и по-качествен тренировъчен процес. Надявам се за в бъдеще и у нас нещата да се развият по този начин.

 

- Какво ви дава самочувствие все пак да излезете и да играете за България – като знаете каква е ситуацията в хандбала в другите страни и каква е тук?

- Сърцето на всеки от нас гори за родината и ще дадем всичко от себе си, за да се представим добре.

 

 

 

- Ти самият защо се насочи към хандбала?

- Брат ми също е хандбалист. Като малък изпробвах различни спортове… Тренирал съм тенис на корт, тенис на маса, футбол, но никой от тях не ме привлече толкова силно. Тогава той ме покани да отида с него в залата и да опитам да тренирам хандбал. Запалих се веднага и така е до днес…

 

- С какво те привлече този спорт?

- Хандбалът е красива, интересна и атрактивна игра. Влюбих се в този спорт още от първата си тренировка и така е вече 10 години…

 

- А какво те държи да не се отказваш? Минавала ли ти е всъщност такава мисъл досега?

- Преди известно време получих тежка контузия и тогава се поколебах дали да продължа със спорта. Любовта към хандбала обаче надделя… Няма как да спра… Както аз, така и всички момчета от отбора сме много запалени по спорта и това ни държи.

 

- Какви качества разви хандбалът у теб?

- Най-вече дисциплина. Хандбалистите са отговорни хора…

 

 

- Това, че всички в отбора сте приятели, ли е тайната на добрия колектив?

- Да, така мисля и аз. Винаги се подкрепяме, дори някой да допусне грешка по време на мач, заставаме зад него и знаем, че следващия път ще я поправи. Никога не е имало конфликти в отбора и това е според мен тайната на успеха ни.

 

- Контузията ли е най-тежкият период, през който си преминал досега, свързан със спорта?

- Травмата ме извади от спорта за почти година, цял сезон не играх. Беше ми доста трудно да гледам съотборниците си на терена, а да не мога да ги подкрепя и да помогна. След като се възстанових, всичко е наред и се радвам, че отново съм част от отбора.

 

- Кои са най-хубавите емоции, които ти носи хандбалът?

- В момента най-голяма радост ми носи участието в националния отбор. Иначе в „Локомотив“ вече толкова сме свикнали да печелим титли и купи, че дори не се радваме толкова след всеки нов успех.

 

 

- Каква е ролята на треньора Никола Карастоянов за вашите успехи. С него работите  както в „Локомотив“, така и в националния отбор?

- Треньорът е много важна част от нашия колектив. Той ни сплотява и ни мотивира, винаги намира сили, влага много енергия, развива се и успява да ни предизвиква и ние да се развиваме с изискванията си към нас по време на мачове и тренировки.

 

- Какво си пожелаваш оттук нататък?

- Всички момчета в отбора да сме живи и здрави, да се запазим като колектив и занапред и да продължаваме да постигаме нови успехи! Никой в България не може да се похвали с това, което ние постигнахме, но искаме още и още…

 

 

 

- Кой от съперниците ви затрудни най-много през изминалия шампионат?

- Отборът на Добруджа, с който играхме финалната серия. Няма да крия, мисля, че ги подценихме в началото, малко или много... След това се мобилизирахме и всичко завърши, както трябва…

 

- Много се говори за градско дерби в различните спортове. В хандбала смяташ ли, че наистина ще има скоро оспорван мач между „Локомотив“ и „Спартак“?

- В последните години не мисля, че мачовете помежду ни могат да се нарекат дерби. „Спартак“ в момента не са на нужното ниво. Преди е имало хубави мачове между двата варненски отбора, надявам се скоро пак да има, защото това е емоция за града и за феновете на хандбала.

 


 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

 

Още от "На спортна вълна":


Хюсеин Хюсеин: Боксът ме научи да уважавам другите


Тодор Тодоров: Варна е основен център за развитието на гимнастиката у нас


Александър Матев: Обичам предизвикателствата!


Благовест Марев: Няма ненаграден труд

 

Хокейнационалите от Варна: Хокеят е мъжки спорт, трябва да е по-популярен в България

 

Божидар Аврамов: Варна винаги е била баскетболната школа на България


Мартин Великов: Обещал съм си 10 поредни титли с МФК „Спартак“


Стефчо Христов: Чувството да слагаш все по-голяма тежест на щангата е завладяващо


Васил Панайотов: „Черно море“ ще е фактор в Топ 6


Руслан Грозданов: Спечелил съм над сто медала като състезател

 

Христо Ненов: Привлича ме тръпката, когато застана на огневата линия

 

Галин Стоянов – Патрик: Влюбих се в баскетбола като дете, така е и до днес


Найден Найденов: КПС –Варна, ще гони три шампионски титли през годината

 

Янаки Янакиев: Доверието е най-важно в един екипаж
 


Йордан Атанасов: Любовта към спорта ми дава стимул да продължавам напред
 


Калоян Георгиев: Обичам футбола и децата, с които работя
 


Даниел Несторов: Футзалът е за по-бързо мислещи и по-технични състезатели
 


Веселин Бранимиров: Футболът е любов и неизлечима болест
 


Янко Русев: Винаги първи, така ме помнят хората
 


Божил Колев: Нямам червен картон в кариерата си
 


Красимир Балъков: СП САЩ’94 беше върхът на нашето поколение футболисти
 


Станислав Генчев: След 20 години в професионалния футбол още ми се играе
 


Георги Китанов: На терена трябва да поемаш рискове, за да постигаш успехи
 


Иванка Дрингова: От дете мечтаех да летя

 


Даниел Манев: Конната езда е военен спорт и трябва да има дисциплина
 


Кристиян Илиев: И в следващия си живот бих станал треньор
 


Пьотр Нестеров: Мечтата ми е да стана номер едно в света
 


Елена Пеева: Да играя футбол е моята сбъдната мечта
 


Николай Чернев от БФС: До 3 - 4 години България ще е сериозен участник в дивизия А, ако работим активно
 


Владимир Вълев – Питбула: Обмислям да се завърна на ринга напролет
 


Едриян Тодоров: Винаги съм мечтал да спечеля медал за България
 


Георги Иванов - Геша: Футболът е голямата ми любов
 


Евгени Иванов: Човек се учи повече от загубите отколкото от победите в този живот
 


Калоян Цветков: Плажният футбол за мен е емоция и страст
 


Деян и Калоян Иванови: Инвестициите в спорта се възвръщат в здравеопазването и образованието
 


Мария Чиприянова: Художествената гимнастика е красив спорт, но само, който е с характер, успява в него!
 


Зоя Чавдарова: Спортът ми даде здраве!
 


Александър Николов: Първият винаги остава в историята
 


Милен Петков: Трябва да си смел, за да играеш футбол
 


Денислав Коджабашев: Мечтая за медал от параолимпиада и за хубаво семейство
 


Иван Мартинов: Най-ценната победа винаги е следващата
 


Захари Дамянов: Оттеглих се, когато бях на върха
 


Станислав Станков: Искам да подобря отново националния рекорд!
 


Стефан Станчев: „Черно море“ ще е сериозен отбор през новия шампионат
 


Станимира Петрова: Искам да стъпя на олимпийския връх!
 


Галина Георгиева: Лесно е да постигнеш успех, по-трудно е да го защитиш!
 


Коментари ( 0 )