Стефани Йорданова: Защо да не остана във Варна?

Конкурс на Медийна група „Черно море“

По материала работи: Пламен Янков

Като мислещи, чувстващи и действащи хора ние имаме право на избор. Понякога, когато сме на кръстопът именно изборите са тези, които определят съдбата ни. Щом се касае до бъдещето ни не трябва да правим компромиси със себе си, трябва да изберем най-доброто!

България е прекрасна страна с красива природа, с изключителна история и уникални традиции. Същото се отнася и за град Варна. Не мога да отрека милионите смели саможертви на патриоти или усиленият труд на строителните войски. Но нека не се самозалъгваме. Нека бъдем реалисти и да погледнем в перспектива. Наистина ли има бъдеще във Варна или където и да е в България?

Не смятам да лъжа себе си, затваряйки очите си като моите съученици. Да, обичам родината си, горда съм, че принадлежа на такава история като българската, но нека се събудим хора, нека не лежим на стари лаври. Нека спрем да казваме на черното – бяло. Нека не преиначаваме нещата и да бъдем откровени и нека сложим картите на масата.

Аз не искам да работя и труда ми да не е оценен, не искам да получавам по-малко от това, което съм заслужила.Не искам да робувам на престъпници и манипулатори. Не искам да живея сред алчен, безчувствен и безскрупулен народ, който завижда на чуждите успехи. Не искам, когато отида на лекар да ми казват 5 различни „доктора“ 5 различни диагнози, само защото някой с богати родители е влязъл в медицинския с пари и е завършил с минимални знания, защото брат ми и баща ми пострадаха от именно такива„много добри лекари“. Не искам да получа лошо образование и да нямам перспективи, защото точно това ме очаква, ако остана в България. Искам нещо по-добро и след като то съществува, да аз определено бих предпочела чужбина.Не искам децата ми един ден да нямат шанса да получат най-доброто. Ако остана във Варна, нямам бъдеще, нито един ден моите деца. За всичко са виновни ламтящите политици и народът ни, който е изгубил своята ценностна система. Нека не пропускаме и неориентираните ученици, от които половината са наркомани и нямат мечти, ученици, които бягат от училище, мислейки си, че родителите им ще ги подкрепят финансово, но всичко е до време. Да не забравяме и материалността, която ги заслепява и ниската им интелигентност и неамбициозност. Искам силно да аплодирам онези целенасочени, учащи и амбициозни ученици, които твърдо са решили по честен път и с много труд да продължат образованието си в чужбина. Тези хора макар и малък процент мечтаят и вървят смело стъпка по стъпка към постигането на мечтите си. И съм горда да причисля себе си към тази група.

Не ме разбирайте погрешно! Не съм неблагодарна към родината си, никога няма да се отрека от традициите и няма да излъжа никого за своя произход. Макар и далеч на хиляди километри аз винаги ще нося българското дълбоко в себе си. Нека съм предател, но ще бягам далече от Варна и като цяло България. Искам най-доброто за себе си и ме боли, че не мога да го получа тук. Домът е там, където е сърцето!

Стефани Димитрова Йорданова

10 клас

СУЕО "Ал.С.Пушкин"

Четете още До 31 януари изпращайте есета за Конкурса на Медийна група Черно море

Яница Милкова: Защо да остана във Варна

Виктория Димитрова: Защо да остана във Варна?

Meлиса Найденова: Защо да остана във Варна?

Николета Малчева: Защо да остана във Варна?

Жасмина Манолова: Защо да остана във Варна?

Анжелик Антониу: Защо да остана във Варна?

Петър Петров: Защо да остана във Варна?

Мила Влайкова: Защо да остана във Варна?