Руслан Грозданов: Спечелил съм над сто медала като състезател

Руслан Грозданов е главен треньор в клуб „Супер Спорт“. Над 70 медала спечелиха състезателите му през изминалата година, а един от тях – Станислав Станков, подобри националния рекорд на 110 метра с препятствия. 2019-а също започна с успех за него – държавната титла на 60 метра с препятствия от шампионата в зала. През всичките години, откакто се занимава с лека атлетика, Станислав работи с Руслан Грозданов и е категоричен, че никога не би го заменил с друг треньор. Младият атлет не крие, че Руслан Грозданов го открива за спорта и голяма част от успехите си дължи на него. А най-хубавото между двамата е, че тренировките преминават с усмивка и винаги намират добрия тон за всяко противоречие. Срещаме се с Руслан Грозданов в залата за лека атлетика, където преминава по-голямата част от деня му. Разговаряме за успехите на Станислав и на другите състезатели от клуба, както и за неговите лични победи като състезател.

СЪСТЕЗАТЕЛЯТ НА „СУПЕР СПОРТ“ СТАНИСЛАВ СТАНКОВ на най-високото стъпало на почетната стълбичка, след като стана държавен шампион на 60 м с препятствия в зала.

- Г-н Грозданов, годината започна по най-добрия начин за вашия състезател Станислав Станков, който стана държавен шампион на 60 метра с препятствия от първенството в зала през февруари. Доволен ли сте от бягането му на финала?

- Можеше и по-добре… Неприятното беше, че той се разболя вечерта преди самия старт, вдигна висока температура и се обезводни много, едва намери сили за бягането, но въпреки всичко успя да победи. Явно е бил много по-добре подготвен, отколкото е очаквал.

- И много амбициран, за да спечели… Миналата година също беше доста успешна за него…

- Да, наистина, 2018-а беше много силна за Станислав. Опитахме още зимата да подобрим рекорда за юноши, разделиха го само 2 стотни. Общо на 3 пъти бяга на 2 стотни под рекорда, което е безпрецедентно. През лятото още с първия си старт за сезона успя да го подобри. Това го успокои, че се намира в добра форма, и влезе по-уверен в подготовката си за световното първенство в Тампере, на което участвахме по-късно.

РУСЛАН ГРОЗДАНОВ И НЕГОВИЯТ СЪСТЕЗАТЕЛ СТАНИСЛАВ СТАНКОВ преди старта на световното първенство в Тампере през 2018 година.

- Тази година в какви по-големи шампионати ще участвате?

- Със Станислав се готвим за Европейско първенство за младежи до 23 години, отново във Финландия. Надявам се отново да е добре подготвен и да запише хубаво класиране. Искам да допълня, че миналата година беше много успешна за него не само заради подобрения национален рекорд, но и заради спечелените 5 златни медала от различни състезания. Почти във всички стартове, на които той участва, завърши първи. Миналата година беше много успешна не само за Станислав, но и за целия ни клуб. Имаме над 70 медала, а картотекираните ни състезатели са 71. Естествено е, че някои са с по 4-5 медала, но общата им бройка е тази и тя е повод за гордост.

- Как подбирате състезателите, с които да работите в клуб „Супер Спорт“?

- Много трудно… Направили сме широка основа в момента при най-малките, набираме деца от 5-годишна възраст нагоре, които след няколко години занимания израстват и стават все по-добри и по-добри… Когато набираме по-големи деца, минаваме по училищата и ги наблюдаваме, за да преценим кой има данни да се развива в спорта. От две години сме част и от инициативата на Министерството на младежта и спорта, която пилотно се реализира във Варна – треньори да влизат в училищата, в часовете по физическо възпитание.

- Какво е мнението Ви за инициативата, успешна ли е според Вас?

- Личното ми мнение е, че тази инициатива е най-успешна от всички до момента. Ние само след три урока в часовете по физическо възпитание раздадохме ваучери и на тренировките ни в тази зала пристигнаха около 20 деца от общо 100, които сме обхванали в училищата. Хубавото е, че ние поехме малките деца 2-3 клас, които са по-усърдни, искат да се състезават, да се надпреварват, да се доказват и имат интерес да се занимават с атлетика и изобщо да спортуват. Тези деца с голямо желание идват на всяка тренировка и искат да дойдат и на следващата. Докато пораснат, дано да не се откажат, идеята ни е да ги привлечем, за да бъдат постоянни.

РУСЛАН ГРОЗДАНОВ Е един от треньорите, които се включиха в инициативата на Министерството на младежта и спорта – „Тренировъчен час“, която се реализира пилотно във Варна.

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

- Какво развиват в тях заниманията с лека атлетика?

- Първо – една добра физическа култура. Освен че се раздвижват, децата се научават също на ред, правят различни упражнения за ловкост и гъвкавост. Развива се състезателният дух в тях, всеки гледа да се доказва и това много ги забавлява. Те идват с желание тук, защото се забавляват…

- Вие самият защо се насочихте към леката атлетика?

- Не знам… Може би родителите ми са ме насочили. Аз съм от третия випуск на Спортното училище във Варна. Тогава приемаха само по осем момчета и осем момичета на година, а за едно място кандидатстваха по 6 души. Конкуренцията беше изключително голяма, но аз се преборих и ме приеха. Продължих успешно да се занимавам с лека атлетика, попаднах при добър треньор и още от младша възраст станах национален състезател. Бягал съм на най-големите първенства – на европейски, на балкански, два пъти балкански шампион съм, един път трети. Рекордьор съм на България на 110 метра с препятствия и на 60 м с препятствия за юноши старша възраст. Участвал съм в много международни турнири. Имам над 100 спечелени медала като състезател.

- Какво Ви даде и какво Ви отне решението да се посветите на спорта?

- Дава ми много поради факта, че се срещам и работя с различни хора, посещавам различни държави, което също носи нови и интересни контакти в Европа и по света. Има и негативи, разбира се… За тренировките се идва главно в по-късните часове, тъй като децата идват след училище. Това отнема време от семейството, тъй като не е нормалният работен ден от 8 до 17, ние понякога сме и до 20 – 21 часа в залата, а сутринта започваме отрано.

- Коя задача според Вас е по-трудна и отговорна – на състезателя или на треньора?

- И двете са еднакво отговорни. Вече от гледна точка на треньор мога да кажа, че той изживява успехите или неуспехите на всеки един състезател, с когото работи, и се старае всеки един да се представи на максимално ниво. Докато състезателят се е концентрирал само в собствената си работа. Мисля си, че поради това е малко по-лесно за състезателя.

- Какво си пожелавате оттук нататък?

- Тази година да е също толкова успешна колкото миналата за нашия клуб, дай Боже и малко по-успешна… Да са здрави състезателите и ние, треньорите, които се грижим за тях.

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още от "На спортна вълна":

Христо Ненов: Привлича ме тръпката, когато застана на огневата линия

Галин Стоянов – Патрик: Влюбих се в баскетбола като дете, така е и до днес

Найден Найденов: КПС –Варна, ще гони три шампионски титли през годината

Янаки Янакиев: Доверието е най-важно в един екипаж

Йордан Атанасов: Любовта към спорта ми дава стимул да продължавам напред

Калоян Георгиев: Обичам футбола и децата, с които работя

Даниел Несторов: Футзалът е за по-бързо мислещи и по-технични състезатели

Веселин Бранимиров: Футболът е любов и неизлечима болест

Янко Русев: Винаги първи, така ме помнят хората

Божил Колев: Нямам червен картон в кариерата си